- Д-р инж. Иван Желязков има дългогодишен управленски опит в енергетиката. Бил е заместник-председател на Съвета на директорите на ” Национална електрическа компания”(НЕК) ЕАД и член на СД на ТЕЦ “Марица Изток 2” ЕАД.
- Доктор по икономика, с доктуратура по” Енергийна сигурност”, магистър по Електроенергртика от Техническия университет и магистър по Международни икономически отношения от УНСС.
- Специализира “Банки и банков мениджмънт” в Института за следдипломна квалификация при УНСС. От 2014 г. е Председател на СД на “Контактни елементи” АД, член на СД на “ЦЕРБ” ЕАД и управител на ЦЕРБ ” Солар”. Член е на УС на Научно-техническия съюз на енергетиците в България (НТСЕБ).
– Г-н Желязков, “Централна енергоремонтна база” (ЦЕРБ) става на 75 години. Как стои компанията исторически в енергетиката у нас и на Балканския полуостров?
– Компанията е създадена в далечната 1948 година, за да отговори на тогавашните разбирания в сектор “Енергетика” и по-точно – електроенергетика. Започва като работилница за двигатели, след това дейността се разширява, като се добавят трансформатори. “Работилницата” бързо става значимо предприятие. В момента ЦЕРБ е най-голямото на Балканите за поддръжка и диагностика на електрически машини.
– Каква е била нейната задача в онова време?
– Поддръжка и ремонт на електроенергийни съоръжения. През 1948 г. е създаден първият цех на базата – за ремонт на въртящи се електрически машини, това са електрически двигатели и генератори на водноелектрически и на въглищни централи. Тогава е била ориентирана за ремонт и сервизни услуги на територията на България. Компанията прави ремонти или на място, или в базата на ЦЕРБ. При нас има голямо краново стопанство с 16 крана, като най-големият е за повдигане на 360 тона. Сега имаме и модерен високоволтов лабораторен комплекс, който отговаря на европейските и световните стандарти и е единствен в България. Отделно разполагаме и с център за контрол на метала, химическа лаборатория, лаборатория за вибробаланс и регулировка и др.
– Кога компанията излезе на Балканите?
– В последните 25 г. д-р инж. Димитър Белелиев е собственик на дружеството, преди приватизацията то е извършвало ремонтни дейности основно в страната. В последните 15 г. ЦЕРБ ЕАД натрупа огромен опит в работата си в Албания, Северна Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Работим не само на Балканите. Изпълняваме задачи с белгийски, с австрийски компании, в Близкия изток, в Арабския свят. Гордеем се с нашите специалисти – електромонтьори, инженери, мениджъри, че постигнахме добро развитие, изградихме добро име и сме търсени в България и извън страната. Ние сме утвърден лидер, няма друга компания за такива ремонти у нас.
– Каква е конкуренцията на пазара у нас?
– На пазара у нас има няколко малки български фирми, но те покриват само отделни аспекти на работа. Истинската ни конкуренция е от чужди фирми основно от Турция, които са доста агресивни. Тези фирми се ползват със сериозна поддръжка от държавата, докато при нас не е точно така. Засега успяваме да се борим с тях и се развиваме напред.
– Какво сте ремонтирали в енергетиката? Кажете някои от обектите.
– За въртящи машини основните ни клиенти са извън България. Най-големият е PPC – националната електрическа компания на Гърция. Всяка година сервизираме два до три големи хидрогенератора там. Две години подред работим в най-голямата ТЕЦ на Косово, където извършихме основни ремонти на няколко турбогенератора – 220 МВт. Клиентите на ЦЕРБ Трафо са почти всички големи предприятия в страната като “Елаците”, “Нефтохим”, “Електрохолд”, “Енерго Про” и др. Имаме доста външни поръчки за Албания, Северна Македония, Сърбия и др.
– Кои са били най-трудните проекти?
– Най-трудните проекти са липсата на такива в България 🙂. За съжаление, в последните години се наблюдава слабо желание за поддръжка в системата на държавната енергетика. Това неминуемо води до преждевременна амортизация на съоръжения и аварии. На такива сме свидетели почти всяко тримесечие в България. Няма да давам примери, за да не обидя някого.
Все пак, ще отбележа един проект в Гърция, където увеличихме мощността от 90 на 110 мегавата на 4 генератора на “Дженерал Електрик”. Много сериозен проект!
– Какви са иновациите, които ЦЕРБ е въвел, имате ли технологични постижения?
– Много са, но ето пример. Преди 2 години въведохме ново оборудване и регенерация на отработено трансформаторно масло. Това е технологичен процес, при който практиката да се бракува и изхвърля трансформаторно масло, а да се изисква производство на ново от петролни продукти, вече е в историята. В синхрон със зелените политики на Общността и “кръговата икономика”, регенерацията на трансформаторно масло позволява с минимум вложения този ресурс да се използва още 30-40 години. Резултатът е свежо масло по IEC-стандарт, без отпаден и замърсяващ продукт.
– Какво сте предприели в сферата на зеления преход?
– В “ЦЕРБ груп” има 4 компании, които покриват всички дейности по реализация на фотоволтаични централи – проектиране, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, гаранционен и извънгаранционен сервиз. Работим по интегриране на фотоволтаични системи при електрическата мобилност, разширяваме гамата от батерийни системи за съхранение на енергия и прилагането им за получаване на зелен водород. Решенията ни обхващат от домашни централи до мултимегаватни индустриални ФЕЦ с батерийни комплекси за оптимизация на енергийно потребление, без ограничения по мощност и капацитет.
– Как става това интегриране?
– На тазгодишното техническо изложение на Пловдивския панаир получихме два златни медала – за Система за дистанционен енергиен мониторинг и управление (EMS) на микромрежи и за Мощна хибридна зарядна станция за електромобили с фотоволтаична централа и батерии. Участвахме с проект на хибридна система за бързо зареждане на електрически превозни средства.
Второ направление е прилагането на мобилни системи за доставка и използване на електрическа енергия с камиони, които позволяват изграждане на микромрежи в отдалечени райони.
При това осигуряваме удължаване на пробега и увеличаване на капацитета даже и за зарядни станции със слаба свързаност към електрическата мрежа. Друга иновация е вътрешният диспечерски център, който изградихме в централата на компанията. С него правим дистанционен денонощен мониторинг на всички фотоволтаични централи, които сме изградили досега. Покриваме нашите гаранционни и извънгаранционни ангажименти, чрез центъра следим показателите им и ако установим отказ в сегмент на някоя фотоволтаична централа, реагираме незабавно. Такъв подход още никой не е прилагал на Балканите. Разширяваме нашите проекти с хибридни зарядни станции за електромобили, добавяйки батерии и фотоволтаика за паркинги. Развиваме модерна програма за прилагане на ВЕИ за собствените нужди. Създадохме отделна компания за производство на моделна серия батерийна система за съхранение на енергия.
Миналата година от Пловдивския панаир получихме златен медал за тази разработка. За достиженията ни в последните години са ни присъдени общо 4 златни медала. Стремим се да бъдем иновативни, като подготвяме нашите екипи и специалисти, развиваме ги във всички тези динамични области, усвоявайки теорията в дълбочина и прилагайки наученото на практика.
– Има ли интерес към подобен тип работа, идва ли следващо поколение инженери и енергийни специалисти?
– Това е най-тежкият въпрос. Ние сме в контакт с почти всички гимназии, които подготвят кадри. Участваме в кариерните дни на университетите, имаме добри взаимоотношения с Техническите университети в София, Варна, Русе, Габрово, с Минно-геоложкия университет, Висшето транспортно училище. Но мотивацията за изучаване на електротехника, енергетика, електроенергетика е много, много занижена. Младите хора, които завършват средно образование, нямат нагласа за изучаване на тези специалности. След завършването им трябват поне 5-6 години, за да добият самочувствие и да вземат самостоятелни решения. Имаме заделени 5 стипендии за студенти, но малко се използват. Мотивацията за технически науки трябва да започва още в 5-ти – 6-ти клас, което не забелязвам у нас. Ако един младеж е посещавал ЦЕРБ, НЕК или друга фирма, ще има нагласа и ориентир. Дори завършилите инженери, електроинженери не са мотивирани да работят по специалността. Отиват в Белгия, Германия, която и да е държава в ЕС и започват като бармани, сервитьори. Ако в IV курс в университет завършват 50 души, трима или петима започват работа по специалността.
Отделно държавните предприятия изкривяват пазара на труда със своята неефективност и раздут щат, където се попада повече с връзки отколкото със способности. Това е тежка ситуация. Трябва много сериозен анализ и действия по мотивиране и кариерно израстване в енергийните фирми.