ЦЕРБ ТРАФО – казан на трансформатор
Казанът на един трансформатор се състои от дъно, стени, заварени за дъното, и капак закрепен за стените с болтове и в редки случаи заварен. На дъното е поставен самият трансформатор. За капака или стените на казана са закрепени изводите, охладителите, регулиращите, измервателните, защитните и повдигателните съоръжения, крановете за пълнене и източване и т.н.
Обикновено на дъното на казана е заварена укрепваща система от греди към които са монтирани колелата за придвижване на трансформатора (с изключение на трансформаторите с много малки мощности).
По време на работа маслото на трансформатора се нагрява и се издига в горните слоеве, измествайки студеното масло към дъното. Така се получава непрекъсната циркулация на маслото, при която се отнема топлината, получаваща се в вътрешната част. Движещото се масло мие постоянно стените на казана и охладителите и им отдава топлината, като по този начин се охлажда. От своя страна стените на казана и допълните охладители се охлаждат от околният въздух, като му отдават топлината си чрез излъчване и конвекция.
Условията на които трябва да отговаря един казан на трансформатор са
- Да са спазени изчислените минимални изолационни разстояния до всички части на трансформатора под напрежение;
- Да има максимална охладителна способност при минимален обем масло;
- Да има достатъчна механична якост не само в покой, но и при транспортиране на трансформатора;
- Да има проста конструкция, лесна за изпълнение, с възможно най-много типизирани детайли;
- При трансформатори за големи мощности казанът да има габарити, позволяващи преминаването на трансформатора през тунели (натоварени на специални ниски вагони, със демонтирани от капака изводи и други устройства);
- Да има добри и дълготрайни уплътнители за маслото.
Най-често разпространените казани на трансформаторите са с гладки стени, подсилени с хоризонтални или вертикални греди (ребра). При по-старите трансформатори са използвани за укрепване и П-образни кухи пояси. Във вътрешността на казана и на дъното са заварени опори или конусни шипове, върху които лежи и се опира подемната изваждаема част. Повдигането на казана и на готовия трансформатор става чрез 4 куки заварени на стените и рамката на казана. Дебелината на стената на казана при големите трансформатори се взима от 6 до 12мм. При по-малките тя е от 4 до 8мм. Изборът зависи и от подсилването с укрепителни греди (ребра, пояси). При по-тънка ламарина, подсилването с греди и ребра трябва да бъде по-голямо.
Капакът на казана се прави от дебела стоманена ламарина, като при малките и средните трансформатори той е плосък. При големите трансформатори той има сложна форма, което съответства на различните допълнителни съоръжения които капакът носи. Закрепва се към фланцовата рамка на казана чрез редица болтове, с които притягат уплътнителя поставен между капака и рамката. Изрязват се люкове до изолаторите, които са затворени със свои капаци с уплътнители. Те служат за лесно свързване на отводите с тоководещата шпилка на изводите. Пресмятат се изолационните разстояния между изводите и околните части и между самите изводи. Задължително се изчислява механичната якост и при необходимост не прави укрепване с греди или ребра.