Разговор с инж. Симеон Крайнев – ръководител на направление
„Подстанции“ в ЦЕРБ ГРУП
– Как започнахте да се занимавате с фотоволтаици?
Като подизпълнител съм участвал в много от проектите за изграждане на фотоволтаични централи, които ЦЕРБ е изпълнявал. Това беше по време фотоволтаичният бум. Напуснах предишната си работа две седмици преди обявяването на пандемията, когато всичко се затвори. Организирах проектантски екип, който да проектира фотоволтаични централи. Използвах пандемията много ефективно, тъй като беше много лесно да се премине през разнообразни курсове и обучения. Забелязах, че в енергетиката на България навлизат масово централите,
задвижвани от ВЕИ и то предимно фотоволтаични, тъй като при вятърните централи административната процедура е доста тромава. През последните години има гигавати, изградени соларни мощности и нито един реализиран вятърен проект, което не е така в другите части на света.
Използвах момента да премина обучение за фотоволтаици във всякакви възможни формати. Беше лесно – онлайн минаваш курс на стойност 50 $, който иначе би струвал много повече, ако трябва да се обучаваш в присъствена форма извън България. Все пак, предпочитам да се
обучавам на живо след шока, който изживяхме по време на пандемията.
След като събрах проектантски екип, започнахме да проектираме фотоволтаични инсталации. Събрах и екип за монтаж и окабеляване във фотоволтаичните паркове. Междувременно в разговори с колегите от ЦЕРБ, които имат същите наблюдения като мен, че нуждата от подстанции
и тяхната модернизация, както и от ново строителство тепърва ще се увеличава. Това доведе до основаването на Направление „Подстанции“ към ЦЕРБ Груп.
– Защо са толкова важни подстанциите и как функционира електропреносната мрежа?
Подстанциите са ключови за електропреносната мрежа! Всичко което доставя и осигурява електроенергията минава през съоръжение за разпределяне на ел. енергията. Това са съоръжения, които от различни нива високо напрежение го променят към средно напрежение. От средно напрежение, към градската мрежа го променя трафопоста, това е в частта консумация. Когато една електроцентрала произвежда
електричество, напрежението се повишава с повишаваща подстанция, пренася се с електропроводи с високо напрежение, за да се намалят загубите и стига до градските разпределителни подстанции, където напрежението се намалява, след което тръгва към трафопостовете. Концепция, която с години е била работеща, се налага бързо да бъде променяна драстично. Всички фотоволтаични паркове, които се строят или поне тези, които са с мощност над 10 мегавата ( MW ) трябва да се свържат с мрежи за високо напрежение.
В повечето случаи се свързват към мрежите за високо напрежение 110 киловолта ( KV ), с помощта подстанции. Те повишават напрежението от 20 KV или 33 KV до 110 KV. След като се пренесе електроенергията до потребителите трябва отново да се намали напрежението.
– Какви са проблемите на електропреносната мрежа?
Проблемът е, че инфраструктурата в България е изградена между 60-те и 80-те години на миналия век. Тази съоръжения са в експлоатация и до днес и са морално остарели. От друга страна те изискват обслужващ персонал, който все по трудно се намира, повечето специалисти са в пенсионна възраст. Необходимо е да се премине към диспечерско управление, което не може да стане без да се подмени морално остарялата техника. Тя трябва да се обнови, да се въведе диспечерско управление и да се управлява автоматично. Това може да стане като се направи цялостна реконструкция. Това е трудно, защото новите съоръжения изискват нови фундаменти. Държавните дружества вече са осъзнали необходимостта от модернизация на съществуващата инфраструктура, т.е. да се построи нова. Множеството проекти с ВЕИ, изискват много по-добра свързаност, за да може да се обират пиковете в потреблението. Също така трябва да се увеличи сигурността, за да може да не се стига до аварийни ситуации, каквито скоро наблюдавахме в Испания и Франция. Никой не е застрахован от нещо подобно. В България проблемите с инфраструктурата не са формулирани. За тях се говори обикновено само на специализирани форуми. Единственото решение е превенцията. С това разбиране ме спечелиха в ЦЕРБ, защото ръководството на компанията има дългосрочна визия както за клиентите така и за инфраструктурата.
– Каква е Вашата дейност в ЦЕРБ?
Направление подстанции в компанията започва дейността си през 2022 г. Моето идване катализира създаването на това звено. Аз, както споменах, съм работил в това направление, но ми трябваше подкрепа, каквато получих в лицето на ръководството на ЦЕРБ. Започнахме с малки проекти и
полека започнахме да се разрастваме. ЦЕРБ вече беше участвал в различни поръчки за ремонт на подстанции, с експертизата си за поддръжка за трансформатори и доставка на оборудване. С моето идване поехме водещата роля в различните проекти. Мога да дам пример с два проекта,
който изпълнихме в консорциум с други фирми, а имено за модернизация на тягови подстанции в Твърдица и Русе. Водещата роля е на нашата компания, а аз съм ръководител на проектите. В Русе строим чисто нова подстанция, а в Твърдица цялостно модернизирахме съществуващата
такава. Модернизацията на ТПС Твърдица се проектира от проектантски екип, който аз организирах. Oрганизирах
инженерингов екип за управление на проектите и екип за изграждане, като обекта в Русе се изгражда от нас в синергия с ЦЕРБ Билд – дружеството в компанията, което се занимава с промишлено и гражданско строителство. Част от проектите изготвяме сами, а за друга част използваме
външни партньори и подизпълнители. При нас работят ключови експерти в областта на проектирането. Стремежът ни е да имаме добри инженери в екипа, които ни позволяват да поемаме комплексни задачи, както да имаме и екип за изграждане. Също така, работим и с надеждни партньори.
В момента активно строим три подстанции – една сме завършили, предстои да започнем още една до края на годината (нещо за третата). Предстои да реализираме нови проекти и търсим нови хора. Разрастваме се. Екипът се разширява постоянно. В нашата работа качеството и продължителността на извършване на работата са найважни, по-важни дори от финансовите резултати, въпреки, че в България съществува практика, изпълнителите да се избират по критерия най-ниска цена.
– Разкажете ни за екипа. Как успяхте да го организирате? Колко души и с какво образование работят при Вас?
Екипът ми в момента се състои от 15 човека. Най-много са електроинженерите. Има и строителни инженери. Едно от основните предизвикателства в България е да се намерят хора във всяко едно направление, а още по-трудно се намират правилните хора за правилната за тях работа. От друга страна, задачата ни е да намираме колкото се може повече хора, дори да обучаваме хора, които имат желание да се развиват в нашето направление. Мога да дам пример с наш колега, който беше много добър монтажник, инвестирахме в него време и енергия и в момента е технически ръководител и организира работата на другите монтажници. Това е възможно, когато се работи последователно. Другото важно нещо, което коментираме с колегите е, че може би ние ще сме последните хора, които ще имат работа в бъдещата непрекъснато променящата се икономика водена от AI трансформацията.
– Изкуствения интелект AI би ли могъл той да замени инженерите?
Това е тема, за която не се говори много, а е изключително важна. От миналата година до сега, възможностите на изкуствения интелект са нараснали няколко пъти. Както се вижда, софтуерните фирми спряха да търсят начинаещи програмисти, а ние търсим начинаещи, наскоро завършили, инженери. В крайна сметка, работата на програмистите ще бъде автоматизирана. От миналото лято до сега точността, с която AI пише код се е увеличила няколко пъти. Производството на софтуер се автоматизира страшно много и бързо. Нашата задача ще е да подаваме електричество на изкуствения интелект. В нашият бранш много процеси могат да се автоматизират, но винаги ще трябва да има човек, който да контролира процесите пред таблото, а преди това ще трябва да има специалист, който да го е монтирал и трети, който да го е свързал и някой да го е
проверил за безопасност. Автомобилите също стават масово електрически. Вече навсякъде се използва електричество. Електроинженерите скоро няма да бъдат заменени, но това не важи за всички инженери.
– Мислите ли, че у нас има база за създаване на фабрика за AI?
Ако действаме бързо и имаме малко късмет, у нас е възможно да се построи фабрика за изкуствен интелект. Имаме всички предпоставки това да се случи, стига да спечелим доверието на големите в бранша. Ние сме на подходящо място, имаме добър климат и най-важното имаме развита електроенергийна система в момента. Развитата ни инфраструктура е наследството от социализма, тя е била изградена за много по-големи консуматори отколкото съществуват в момента, тъй като е имало такива големи индустриални колоси като Кремиковци, Червена могила, които днес
вече не съществуват и за които е била построена инфраструктурата. Дълго време се налагаше да я поддържаме, ремонтираме и реновираме без реално да е необходима, но сега това е изключително конкурентно предимство за България. Когато е поддържана такава, дори и остаряла инфраструктура, тя може да се използва от фабрики, които имат нужда от голямо количество електроенергия, като такава за изкуствен интелект.
Подходящо място може да е на мястото на Кремиковци или до Червена могила до Радомир, примерно. В България има няколко площадки, които са подходящи за целта, но трябва да се привлече инвеститор от калибъра на Гугъл, Фейсбук или Майкрософт, който да повярва, че у нас има стабилна среда. Колкото и да е неочаквано разполагаме и с необходимите специалисти.
– Къде според Вас се корени проблемът с липсата на кадри в енергетиката?
Според мен най-големият проблем създават държавните дружества. Специалистите са в държавните дружества. Има няколко мастодонта като НЕК, БЕХ, най-вече ЕСО. Последната е една от компаниите, които държи много квалифицирани специалисти на високи заплати, а това изкривява пазара на труда и го съсипва. Това прави и АЕЦ Козлодуй. В региона на гр. Враца никой не иска да работи на друго място освен в АЕЦ-а. В Мариците ситуацията е същата. Ако утре бъдат съкратени всички работници примерно от някой ТЕЦ, бизнесът веднага ще ги поеме, т.е. те ще си намерят веднага работа. Просто ще сменят работните си .
– Какво мислите за енергийната трансформация, която се извършва в страната?
Моето мнение е, че енергийната трансформация, която се случва днес е за добро по простата причина, че енергията произведена от ВЕИ е най-евтината. Въпреки, че води до много усложнения и не висока надеждност. Но всичките проблеми са решими. В крайна сметка това води до
енергийна независимост.
– Разкажете ни за някои от по-интересните проекти, които сте реализирали.
В момента въвеждаме в експлоатация подстанция Твърдица. Тя има вече подписан акт 15 и съвсем скоро очакваме да получим и акт 16. Проектът е интересен, защото на мястото на старата подстанция изградихме чисто нова, запазихме сградата, спазихме всички съвременни изисквания за земетръс, енергийна ефективност, противопожарни и всички изисквания, които са навлезли през последните години. Подменили сме цялата конструкция на откритата разпределителна уредба, доставили сме оборудването и сме го въвели в експлоатация. Обектът беше комплексен. В момента изграждаме тягова подстанция в Русе. Това е изключително иновативен проект за територията на България. Това ще бъде първата подстанция без използването на прекъсвачи с елегаз SF6. Вместо с елегаз, ще използваме вакуумни прекъсвачи с твърда изолация на тоководещите части на страна 110 kV и въздушно изолирано КРУ на страна Ср.Н. Прекъсвачите отговарят на всички изисквания. Нашият проект е пилотен за България, не съм чувал другаде да е използвана подобна технология. КТП са за средно напрежение и всичките трябва да са без
елегаз. За уредбите от 110 KV сега навлиза директивата, ние сме първите, които я прилагат и не очаквам да имаме проблеми. Проекта е ключов за региона. От известно време се говори, че ще има Дунав мост 3 в Русе и единственото място, от което може да се захрани е тази подстанция.
– Какво бихте казали в заключение? Как виждате бъдещето?
Перспективата, пред направление Подстанции, част от ЦЕРБ, са добри. Не се съмняваме, че ще имаме работа. Полагаме всички усилия да вършим работата си качествено. За да увеличим капацитета, както на нашето направление, така и на нашата компания и нашия бранш, е необходимо всички
да осъзнаем важността на превенцията и необходимостта от надеждно електрозахранване за бъдеще и да се концентрираме върху това.
Трябва да направим електротехниката отново модерна. Основният проблем е, че болшинството от младите хора не искат да изучават електротехника и инженерни науки. Според мен, за да учи електротехника човек трябва да има интерес към математиката, физиката, да може да мисли аналитично и логично. В повечето случаи, когато има интерес към математиката, младежът отива да учи ИТ, да
става програмист. Работа в този бранш ще има винаги, но броят на заетите ще намалява, поне аз така мисля, и ще става все по-трудно човек да започне като начинаещ програмист. Който се реши да учи електротехника в момента ще има бляскава перспектива пред себе си, тъй като бранша ще се трансформира все повече и работа ще има все повече. Колкото повече се автоматизират процесите, толкова повече ще има нужда от електричество и кадри, които да се занимават електротехника.
Maг. инж. Симеон Крайнев завършва средно образование в Техникум по електротехника и автоматика, познат като „Киров, със специалност Автоматизация. През 2002 г. заминава за Германия, където завършва бакалавърска степен по автоматизация във Висше училище за приложни науки в гр. Манхайм. Междувременно преминава през множество стажове в индустрията. „Хубавото на немската система е, че има връзка между висшето образование и индустрията“, казва той. Когато завършва вече има 2 години трудов стаж. Магистратурата си завършва в Берлин в университета „Щайнбайс“ – немски частен университет, който има много добри връзки с индустрията на локално и международно ниво. Обучението се провежда в дуална форма. През 2009 г. решава, че не иска да остава в Германия и се завръща в България, където вижда перспективи за развитие. След като сменя няколко фирми, през 2022 г. започва работа в ЦЕРБ Груп. Занимава се с промишлено строителство в областта на
енергетиката повече от 16 год.
Източник: Машиностроене и електротехника, бр. 7-8, 2025г.