-Г-н Крайнев, „Централна енергоремонтна база” (ЦЕРБ) е най-старата енергоремонтна компания не само у нас, но и на Балканите. Направлението за изграждане на подстанции до ключ е сравнително ново, от колко време сте се насочили към тази дейност и защо?

– От 2022 г. развиваме направлението. Занимаваме се с проектиране, изграждане, реконструкция на подстанции, съоръжения високо напрежение за преносната мрежа, железниците, индустрията, за присъединяване на нови мощности. Вече сме екип от над 20 души. А целта е да сме активни участници в енергийната трансформация, която Се случва в момента и каквато няма да се повтори най-вероятно в нашия живот.

– Какъв е пазарът за тези услуги, подстанциите са основно на ерепетата и ЕСО, това не са ли ограничени възможности?

– Основно подстанциите са на Електроенергийния системен оператор, по-малко на енергото, на Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Но и на всички големи нови мощности фотоволтаици, вятърни паркове, паркове с батерии, в момента на присъединяване към мрежата им трябва подстанция.

– За какво са важни подстанциите?

– Представете си ги като кръстовище в мрежата, те разпределят товара. Само че при тях не може да има задръствания, ако се случи – всичко угасва.

– Значи на това кръстовище не може да има червен светофар, свети само в зелено?

– Точно така. Подстанциите отдавна не са само прекъсвачи и трансформатори. Представете си ги като компютър на високо напрежение, който позволява трафикът през цялото време да върви, без да спира, и мрежата по този начин става интелигентна. Така че, ако го сравняваме с пътищата, по-скоро говорим за кръгово движение, детелини, минаване на няколко нива.

– И вие сте строители на тези кръстовища?

– Да, ние изпълняваме подстанции от проектиране до ключ. Имаме много сложни обекти. Ние сме една от малкото фирми в България, които изпълняват тягови подстанции към железопътната мрежа за захранване на влаковете с електричество. Това е висш пило-таж в бранша, тъй като влакът не чака и там нямаме право на грешка. Но работим и за индустриални клиенти, за разпределителни оператори и за присъединяване на нови клиенти дали производители, дали съхранители на електроенергия.

– Международната агенция по енергетика прогнозира преди дни усилен темп към електрификация и по-малко инвестиции в петрол и газ. Това означава стабилни и умни мрежи и съоръженията към тях. Вие имате ли ноу-хау за стабилност, гъвкавост и сигурност?

– Това е една от причините да се насочим в тази посока и е личната ми мотивация. Рядко съвпадение е да правим нещо, в което сме добри и от него да имат нужда държавата, обществото. Иначе то се вижда, че електрификацията е бъдещето, което ни гарантира и сигурност, и всеки мегават в България да е по-малко внос. За да е възможно това, трябва да има гъвкава система за разпределение, в която подстанциите са ключов елемент. За да доведе този енергиен преход до енергийна независимост, ни трябва стабилна мрежа, иначе е като да построиш покрив без основи. А ние полагаме основите.

– Казахте, че сега сме в преход, който няма да се случи повече в нашия живот. Какво имате предвид?

– Той се случва по различни причини, но сега се налага да се обновява мрежата. В следващите 10 г. повече ще се строи и обновява цялата мрежа, което са електропроводи и подстанции, и това не се е случвало от десетилетия.

– Вие сте възпитаник на два университета в Германия, защо се върнахте?

– Защото обичам динамиката, а в България тя е постоянно състояние. В Германия всичко е подредено и е предвидимо. Виждам в електрификацията огромна перспектива не само за нас като компания, но и за икономиката ни. Но има проблем и той в момента е в недостига на кадри. Ще го кажа така – ако искате да си купите софтуер, може да го направите за няколко седмици, даже може да си напишете собствен. Ако искате да си купите машина, ще отнеме няколко месеца. Но ако искате инженер, то за него са необходими минимум пет години, за да завърши, вероятно още пет години, за да стане специалист. И кадрите са много по-дефицитни от оборудването. От друга страна, за младите това е една от най-сигурните посоки за развитие.

– Защо смятате така?

– Всичко ще се електрифицира и не е само до електроуредите вкъщи, целият транспорт върви в тази посока, а изкуственият интелект, дейта центровете, на тях някой трябва да им дава тока. Така че електроинженерите ще са последните, които ще останат без работа.

– България не изпреварва ли Европа в електрификацията?

– Изпреварва я и трябва да запазим скоростта, с която се развиваме.

– Това добре ли е, или не толкова, тъй като се създава впечатление за хаотичност?

– Това е идеално, защото ние скачаме от един етап от развитието в друг. Някои смятат, че в България няма добро планиране, но в случая ние сме гъвкави и това ни позволява да се напасваме към все по-бързите промени и да въведем най-новите технологии в България. И въвеждайки ги, се превръщаме в лидери.

– Има бум със соларните паркове, последва ги рязкото монтиране на батерии. Как се преодоляват опасностите за електроенергийната система от това непостоянно производство?

– За да направите соларен парк и батерии, са нужни няколко месеца, а да се изгради подстанция, която да ги върже и държи към мрежата, трябват години. Така че ограничаващият фактор са подстанциите. Когато някой строи голяма соларна мощност или парк с батерии, то му трябва подстанция, тя влиза в инвестицията. Отсреща, в електропреносното или електроразпределителното предприятие, също трябва такова съоръжение, за да приеме тази мощност, а за да няма задръствания, трябва да е съвременно. Колкото повече връзки има, на колкото повече различни места, толкова по-гъвкава става системата и толкова по-лесно бива управлявана.

– Как се справят инвеститорите?

– Справят се само тези, които планират.

– Тези бурни промени, които стават за година-две, какви изисквания поставят пред системата, за да бъде тя гъвкава и сигурна? И да не угаснем като в Испания.

– При това непостоянно производство балансирането не е лесна задача. Помагат и батериите, и вецовете, но най-важното са множеството връзки и възможност за бързи превключвания, за да може да се постигне оптималният баланс.

Правят се инвестиции в мрежи и съоръжения през последните години, но нуждата расте лавинообразно. През последните две години в България са присъединени толкова мощности, колкото преди това не са присъединявани от десетилетия, а мрежата не се е удвоила. А и се преминава От централизирано производство към децентрализирано, с много производители. И въпреки това в България не само сме много по-гъвкави вътре в системата, между различните потребители и производители, но сме и по-гъвкави навън към съседите ни, ставаме по-стабилни. Ако се върнем към метафората с кръстовищата – да няма светофари, а детелини, за да може колите да не спират да се движат, респективно нашата електроенергийна система да може да бъде превключвана, като превключвателите на практика са подстанциите, и по този начин да бъде балансирана.

– Имате ли клиенти извън България, както другите направления на ЦЕРБ?

– Имаме запитвания, но не сме се насочили в момента да работим навън, защото засега пазарът в България е достатъчен за нас. Опитваме се да развиваме капацитета, в бъдеще ще излезем и на външен пазар. Отново подчертавам, че в следващите 10 г. ще се строят нови мрежи и съоръжения, както не се е случвало десетилетия. Ние за това се готвим.

Важно е да запазим темпа, с който се развива българската енергетика, за да електрифицираме колкото може повече. Електрифицирането води до независимост и до перспективи за развитие на всякакви бизнеси, включително Al и мобилност.

Източник: https://www.24chasa.bg/biznes/article/23086318