Обещания има, промяна обаче— не. Макар това да е валидно за редица проблеми на бизнеса, в случая става въпрос за намаляването на продуктовата такса за електронно и електрическо оборудване. Почти месец след крайния срок за общественото обсъждане на промените в Наредбата за държавните продуктови такси от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) все още не казват кога и дали ще бъде одобрена окончателно. И ако в други случаи това е нормално, тъй като е нужен по-дълъг срок за обобщаване на всички забележки и коментари, то сега ситуацията не е точно такава. Просто защото според бизнеса в голямата си част коментарите са положителни и няма какво толкова да бави приемането на проекта.

За „Капитал” от дирекция „Управление на отпадъците” в МОСВ съобщиха, че към момента постъпилите становища от общественото обсъждане все още се обобщават. Предвид необходимостта от прецизиране на текстовете все още не може да бъде определен конкретен срок за приемането на промените в наредбата, пишат от ведомството на Росица Карамфилова. Все пак това не означава, че наредбата няма да бъде приета, но за бизнеса е сигнал, че явно има колебания.

Частично, но все пак решение
Промените в наредбата бяха публикувани в последните дни на служебния кабинет на Андрей Гюров, а тогавашният директор на правната дирекция в МОСВ, сега председател на Народното събрание—Михаела Доцова, е подписала предложението (вместо служебния министър Юлиян Попов). Както „Капитал” съобщи, любопитен детайл е, че Доцова е заемала същия пост и преди година, когато организациите по оползотворяване вдигнаха синхронно таксите, а министерството остана равнодушно.
Проектът на наредбата е важен, тъй като спрямо сегашните нива залага намаление с около 70% при хладилници и климатици, със 75% при екрани, с близо 85% при големи уреди и соларни панели, с над 90% при малки уреди и с около 80% при малкото IT оборудване. Дотук обаче свършват добрите новини—засега промени при таксите за батериите и акумулаторите например не се предвиждат. Това е и един от сериозните проблеми, които изкривяват регионалния пазар и правят България не толкова атрактивна на фона на инвестиционната среда в съседните държави, в които таксите са значително по-ниски.

Рискувате инвестиции
Според председателя на Българската асоциация по електро техника и електроника (БACEЛ) и директор на „АмонРа енерджи” Димитър Белелиев забавянето на реформата при продуктовите такси е лош сигнал към бизнеса. За „Капитал” той отбеляза, че компаниите се нуждаят от предвидима и прозрачна регулаторна среда, а не от продължителна несигурност по тема, която пряко влияе върху разходите и конкурентоспособ-ността им.
„Необосновано високите про-дуктови такси създават и допълнителен инфлационен натиск, тъй като в крайна сметка тези разходи се прехвърлят върху цените на стоките и услугите за крайните потребители. Очакваме в разумен срок да бъде предложено решение, което едновременно защитава околната среда и създава справедливи условия за работа на предприятията”, подчерта той.
Компанията на Белелиев— „АмонРа енерджи”, подкрепя проекта, но в позицията на дружеството е нужно да бъде обсъдено включването и на батерии-те към обхвата на измененията, предвид значението им в системата за управление на масово разпространените отпадъци. От „Централната енергоремонтна база”, която се занимава с поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката, също подкрепят проекта. В позицията си обаче изпълнителният директор на дружеството Александър Мавродиев също отбелязва, че е нужно да се разгледа възможността за включване и на батериите в обхвата на предвидените изменения, „с оглед постигане на по-пълно и ефективно регулиране на продуктовата отговорност”.

Хърватия с дейта център За милиарди, ние – не
На сходно мнение е и зам.-председателят на БАСЕЛ и директор на „Ле Гранд България” Людмил Даскалов, според когото
екотаксите в България са средно 10-11 пъти по-високи от тези в Гърция.
„Те не само че са несъразмерни, но и което е още по-странно, са увеличени едновременно. Общественото обсъждане на наредбата приключи през май. Аз писах, други хора също изразиха становища, но засега е глас в пустинята. Лично ние, като крайни потребители, ако си купим пералня, ще платим поне 30 евро повече. Същото важи и за един хладилник—той ще струва повече, отколкото същият продукт в Румъния или Гърция”, коментира той.
В официалното си становище по проекта той обръща внимание на тренда в Централна и Източна Европа за изграждане на центрове за данни. „За пример в Хърватия започна изграждане на AI data center с инвестиция от 50 млрд. евро. Непропорционални такси в България спрямо съседните страни ще отблъснат инвеститори в съоръжения изцяло с електрическо и електронно оборудване”, убеден е директорът на „Ле Гранд” за България.
Това „убива и малкия, а и по-големия бизнес тук, в България”, тъй като всеки може да си поръча продукт през онлайн търговци. „С няколко клика си избирам продукт и той пристига. Никой не плаща тази продуктова такса в България, въпреки че продуктът е тук, в България, а печелят фирмите, регистрирани в съседните държави”, обясни той.

Реформа за целия сектор
Позиция имат и от „Ейч Ай инженеринг”, които са фокусирани в осигуряването на решения за аварийно и критично захранване. Според търговския директор на компанията Валентин Георгиев съществен елемент в UPS системите са батерийните комплекти. Той отбелязва, че висококачествените VELA батерии са тежки и държат цена. „От друга страна, използването на висококачествени компоненти—агрегати, UPS устройства, батерии, гаранират висока ефективност, ниски екплоатационни разходи, дългосрочност на оборудването. Имайки предвид, че обектите, в които се използват тези съоръжения, са както държавна, така и частна собственост, обществото, данъкоплатците, инвеститори и предпримачи имат интерес от облекчени разходи, които заплащат през такси и прочие събирания”, заявява той в официалната позиция на компанията, която също подкрепя промените.
Редица други компании, както и бизнес организации като Българската стопанска камара, Българската браншова камара—машиностроене, и други също са на подобно мнение. Но не липсват и критики на модела, според които проектът не дава яснота за това как са определени ставките на продуктовите такси. В интерес на обективността пък е редно да се каже, че не е ясно дали намаляването на екотаксите ще рефлектира директно и в понижение при крайните продукти, тъй като това е само един от елементите за стойността на техниката.
Определянето на равнищата на продуктовите такси не трябва да се прави на парче, тъй като таксите са само един елемент от цялата система на оползотворяване на отпадъци, се посочва в друго становище. В него се заявява, че секторът се нуждае от структурна промяна—той няма нужда от откъслечна, а от работеща реформа, която не натоварва финансово бизнеса и потребителите и която гарантира, че екологичните цели по европейските директиви се изпълняват. Сега на ход е МОСВ, което ще определи откъде ще е по-изгодно да си купим хладилник—от София или от Солун. Както и къде ще отидат големи инвеститори и дали пак няма да изгубим в конкуренцията със съседните държави. Където явно бизнес климатът е по-добър.

Проверете u фирмите, и парите
През седмицата темата за продуктовите такси бе повдигната отново от Демократична България”, които внесоха в Народното събрание проект за решение, с което настояват Сметната палата да провери МОСВ за продуктовите такси в периода за 1.01.2021 до 01.06.2026. От мотивите на проекта, подписан от 17 депутати, става ясно, че исканата проверка ще бъде всеобхватна. Целта е да се проверят ефективността и надеждността на контрола върху организациите по оползотворяване, включително проверка на съответствието между реалните количества на оползотворените отпадъци и подадените отчети от самите организации. Нужна е и проверка на проследимостта на пуснатите на пазара продукти,
използването на събраната от тях продуктова такса и реално оползотворените отпадъци. Фокус трябва да има и върху оценката на риска от фиктивно или двойно оползотворяване на отпадъци, в т.ч. чрез насрещни проверки в МВР по отношение на оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, както и редица други. В своя проект от ДБ са посочили и срок, в който Сметната палата да направи това—одитът трябва да е готов до 1 октомври т.г., а окончателният доклад по него да влезе в Народното събрание месец по-късно. Вероятността За възлагането на такъв одит обаче не е голяма предвид мнозинството в парламента, което на този етап не дава сигнали, че би подкрепило подобно искане.

Автор: Румяна Гочева
rumyana.gocheva@ capital.bg

Източник: сп. Капитал • 18/06/2026 г.