От теорията към реалните машини: стажът на Абълай Турганбек в ЦЕРБ

Абълай учи Electrical and Computer Engineering в University of Toronto, Канада. Обучението му до момента е предимно теоретично, затова срещата с реалните електрически машини, диагностиката и ремонтните процеси му дава различен поглед към професията. Разговаряме с него за очакванията преди стажа, наученото през тези два месеца и посоката, в която би искал да продължи.

Абълай, разкажи ни малко за себе си и за обучението си в Канада

Роден съм в Алмати, Казахстан, но когато бях на четири години, със семейството ми се преместихме в България. Тук премина цялото ми училищно образование – от първи до дванадесети клас. Учих в Първа частна математическа гимназия, в паралелка с математика и физика, а като профилиращи предмети избрах химия и английски език.

В момента уча Electrical and Computer Engineering в университет в Торонто. Когато кандидатствах, все още не бях напълно сигурен дали искам да се насоча към Electrical Engineering или Computer Engineering. Хубавото е, че не трябва да решиш веднага – в началото учим и двете направления, а по-късно се профилираме.

Сега ще бъда във втори курс и все още обмислям коя посока да избера. Искам първо да видя повече от практиката и тогава да реша кое ми е по-интересно.

Обучението е на много добро ниво. Преподавателите са с богат професионален опит, насърчават ни да задаваме въпроси и са отворени към студентите. На този етап обаче при мен преобладава теорията и работата на компютър, а досегът с реални електрически машини е ограничен.

Как стигна до стажа в ЦЕРБ и какво очакваше, преди да започнеш?

Баща ми има фирма и в един момент се интересуваше от слънчеви панели. Чрез негов познат разбрахме за ЦЕРБ и така първоначално се свързахме с компанията. По-късно се появи и идеята да кандидатствам за стаж.

Преди да дойда, си представях ежедневието на електроинженера по друг начин. Мислех, че по-голямата част от времето ще минава пред компютър – проектиране, работа със схеми и диаграми. Знаех, че има и дейности на терен, но очаквах те да са по-малка част.

В ЦЕРБ видях доста по-практичната страна на професията. Не бих казал, че това ме разочарова – напротив, оказа се полезно, защото преди стажа нямах практически опит с генератори, електрически двигатели и други електрически машини. За тези два месеца вече добих доста по-ясна представа как са устроени тези машини и какво всъщност се случва при диагностиката и ремонта им.

Какво се променя, когато излезеш от теорията и застанеш до самата машина?

Разликата е голяма. В университета засега учим основно теория, а тук можех реално да застана до машината, да я разгледам и да видя как отделните части са свързани помежду си. Едно е да гледаш схема на компютъра, друго е машината да е пред теб. Тогава много неща стават по-ясни.

Запознах се с различни етапи от ремонта и диагностиката на електрически машини. Видях как се работи по намотките на ротор, как се подреждат секциите в статор и как се правят измервания на изолацията със специализирана апаратура.

В началото част от схемите ми изглеждаха доста сложни. Виждаш много линии, означения и връзки и не можеш веднага да проследиш логиката. Един от колегите отдели време да ми обясни подробно как да ги чета и как да проследявам отделните елементи. След като ми го обясни, вече можех да проследя схемата много по-лесно и да я свържа с това, което виждах на самата машина.

От всички дейности, с които се запозна, коя те привлече най-силно?

Определено диагностиката. При изпитанията на статор например наблюдавах как с термокамера се откриват проблемни участъци. Участвах и в балансирането на ротори – от установяването на дисбаланса до оценката на състоянието на машината.

Най-много ме привлича самият процес на търсене. Имаш проблем, но в началото не знаеш точно къде е и какво го причинява. Правиш измервания, наблюдаваш, анализираш резултатите и постепенно стигаш до причината. Точно тази страна на инженерната работа ми е най-интересна.

Промени ли стажът представата ти за професията на електроинженера?

Да. Преди я свързвах много повече с работа зад компютър. Тук разбрах колко близо до самата машина може да бъде инженерът и колко е важно да познава процесите не само на теория.

В ремонта участват хора с различна специализация – едни се занимават с демонтаж и монтаж, други с конкретни ремонтни операции, има инженери, които следят и контролират процеса. Всеки има своята роля, но разбрах, че инженерът трябва да познава целия процес – какво се случва с машината и защо се прави по един или друг начин.

След тези два месеца вече имам много по-реална представа за професията. Не е само схемата на екрана – вече знам какво стои зад нея.

Каква роля имаха колегите ти по време на стажа?

Колегите ми помагаха много. Когато задавах въпроси, ми обясняваха не само как се извършва дадена операция, а и защо се прави по този начин.

Разбира се, понякога обясненията са на доста високо техническо ниво. Когато говориш с човек с десетки години опит, за него някои неща са очевидни, а за мен като студент все още не са.

Това обаче ме караше да търся информация и сам. Ако през деня попаднех на нещо, което не разбирам напълно, след това можех да прочета повече по темата. Така постепенно започнах да свързвам наученото в университета с това, което наблюдавах тук.

Според мен стажантът също носи отговорност за това колко ще научи. Не можеш да очакваш някой постоянно да стои до теб и да ти обяснява всичко. Трябва да питаш, да проявяваш инициатива и сам да търсиш отговорите.

В университета работите ли и по проекти, които ви доближават до реалния инженерен процес?

Да. Един от проектите ми през изминалата година беше свързан с High Performance Computing – високопроизводителни изчислителни системи. Работехме по система, която обработва и съхранява големи количества информация, а задачата ни беше да предложим подобрения и да оптимизираме начина, по който се съхраняват данните.

Имахме ментори, които ни насочваха през отделните етапи и ни помагаха да структурираме процеса.

Използвахме и „engineering notebook“ – инженерна тетрадка, в която всеки ден записваш какво си направил, какви решения си разглеждал, какво си установил и докъде си стигнал.

Това много помага да следиш какво си направил и да не губиш нишката на проекта. Освен това, ако друг човек трябва да го продължи след теб, може да прегледа документацията и сравнително бързо да разбере какво вече е направено.

По време на стажа имаше и теоретични обучения.

Как според теб теорията и практиката могат да се съчетаят най-добре?

Тук видях на практика много от нещата, които в университета засега познавам основно като теория. Едно е да учиш как е устроена една машина, а друго е да я видиш отворена пред себе си и да проследиш какво се прави по нея.

Мисля, че когато отново стигна до тези теми в университета, ще ми е много по-лесно да ги разбера, защото вече ще мога да ги свържа с нещо, което реално съм виждал.

След тези два месеца по-ясно ли виждаш посоката, в която искаш да продължиш?

Все още не съм взел окончателно решение и точно затова искам да натрупам различен опит, преди да се профилирам.

Това лято видях как изглежда работата в България и какво се очаква от един електроинженер тук. Следващата година бих искал да премина през подобен стаж в Канада, например в енергийна компания. Иска ми се да видя как се работи и там, за да мога да сравня и да преценя какво ми допада повече.

Стажът в ЦЕРБ със сигурност ми помогна да разбера по-добре какво ме привлича. Засега диагностиката определено е едно от нещата, към които бих искал да се насоча повече.

Би ли препоръчал стаж в ЦЕРБ и какво би посъветвал следващите стажанти?

Да, особено на студенти, които искат да разберат как са устроени електрическите машини и как протичат процесите по диагностика и ремонт.

Това не е стаж, при който прекарваш времето си пред компютъра. Има много по-пряк досег с техниката. Можеш да разгледаш машините отвътре, да проследиш отделните етапи на ремонта и да свържеш част от теорията с конкретни процеси.

На следващите стажанти бих казал най-вече да питат и да бъдат активни. Да не чакат някой постоянно да идва и да им казва какво да правят. Ако видиш, че колегите работят по нещо, отиди и попитай: „Мога ли да помогна?“, „Може ли да ми покажете как се прави?“, „Защо го правите така?“.

Ако не разбираш нещо – питай. Ако обяснението не ти е достатъчно – прочети допълнително.

Бих ги посъветвал и да си водят бележки. Аз видях колко полезно е това в университета – да записваш какво си научил през деня, какво не си разбрал и какво искаш после да провериш.

В крайна сметка от самия теб зависи колко ще вземеш от един стаж.