Запознайте се с Красимир Колев, Управител на ЦЕРБ ВЕМ и част от ръководния екип на българското предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката ЦЕРБ Груп. ЦЕРБ ВЕМ е най-старото подразделение на ЦЕРБ груп с богат опит в извършването на ремонтни и рехабилитационни дейности на въртящи електрически машини.

Красимир Колев отговаря за управлението, планирането и координацията в направлението ВЕМ. Фокусът му е върху ръководенето на екипи, оптимизирането на работата и осигуряването на качество.

Активно участва в стратегическото развитие, управленските решения и комуникацията с партньорите на компанията.

Блиц с Красимир Колев

Кои бяха любимите Ви детски занимания, какъв/а искахте да станете и колко близо е това до настоящата Ви професия?
Още от дете голямата ми страст беше футболът. Започнах във втори клас, когато баща ми ме заведе в школата на ЦСКА. Често играех срещу две години по-големи от мен, което ме изгради физически и психически. Играх активно до 11. клас като централен защитник и детската ми мечта беше да стана професионален футболист. В един момент обаче трябваше да избирам между Спортната академия и Техническия университет. Желанието да се развивам като инженер надделя, но продължих с футбола на аматьорско ниво. Онова, което спортът ми даде, се оказа безценно за професионалния ми живот: дисциплина, постоянство и борбеност. Научих се никога да не се предавам и най-вече да работя „в името на отбора“ – принцип, който следвам и днес в работата си с екипи.

На какво учите децата си (или смятате, че е важно младите хора да бъдат учени)?
Имам дъщеря на 25 години, която работи на добра позиция в сериозна европейска компания и много се гордея с нея. До пълнолетието ѝ я „учех“ по-активно, но днес повече я слушам, а съвет давам само когато ми поиска. Опитвам се да ѝ предам да влага по-малко емоции в работата и да бъде търпелива. Днес младите искат всичко да се случва веднага, но реалният професионален път не работи така. Ако съм честен, бях същият на нейните години. Може би най-важният урок е, че успехът идва с време, постоянство и баланс между амбиция и търпение.

Ако можехте да се върнете в първия ден на кариерата си, какъв съвет бихте си дали?
Бих се върнал в първия си работен ден като търговец през 1992 г. и бих си казал: „Спокойно, не бързай да доказваш всичко веднага“. Бих си напомнил да слушам повече опитните хора около мен, както по-късно имах шанса да го правя в „Електроимпекс“, където научих най-ценните си уроци. Също така да не се плаша от грешките, защото те са неизбежни, но те движат напред, ако се учиш от тях. И най-важното: да бъда търпелив, да изключвам емоцията от решенията и да мисля в дългосрочен план. Това е нещо, което разбрах едва с времето, но прави огромна разлика.

Ако можете да смените професията си за един ден, какво бихте пробвали?
Ако трябва да изляза напълно от инженерния свят, бих избрал професия с незабавен резултат и пряка връзка с хората – например готвач в натоварен ресторант. Там има работа под сериозно напрежение в реално време, екипна координация като в добре смазана индустриална система и моментална обратна връзка от клиента. Би ми било интересно да видя как се вземат решения на секундата, без дълги анализи. Ако все пак остана по-близо до стратегическото мислене, бих опитал да бъда пилот на самолет – там решенията са критични, няма място за грешки и се изисква перфектна комбинация от теория, опит и интуиция. Привличат ме професии, в които последствията са ясни веднага, защото това дава много чиста перспектива.

Кое е най-трудното „Не“, което сте казвали на себе си?
Най-трудно ми е било да кажа „не“ на импулса да действам бързо и емоционално, когато съм убеден, че съм прав. В нашия бизнес при напрегнати преговори или сложни технически казуси първият инстинкт често е да отговориш остро. Най-трудното вътрешно „не“ за мен е било: „Не действай сега. Изчакай!“. Наскоро имах случай, в който се подведох по емоцията, прекалих и сгреших. Извиних се, отсрещната страна прие извинението и това беше добър урок. Да спреш за момент, вместо да настояваш на всяка цена да си прав, изисква огромен самоконтрол, но винаги води до по-добър резултат.

Кога беше последният път, когато помолихте някого за помощ и за какво?
Не се срамувам да искам помощ. В работата ми това се случва, когато ми липсват достатъчно данни, локален контекст или специфична експертиза, която трябва да се уточни с възложителя. В такива моменти помощта означава просто да зададеш уточняващи въпроси, вместо да предполагаш на сляпо. В личен план е същото – най-силната помощ не е спешна, а превантивна. Тя се изразява в това да поискаш второ мнение или да провериш идея, преди да я реализираш. Най-ценната помощ е тази в момент на несигурност – преди тя да се е превърнала в криза или проблем.

Ако AI вършеше Вашата работа, с кое би се справил по-добре и с кое не?
Ако трябва да се пошегувам, AI вероятно би се справил най-добре с поддържането на системата 5S. Извън шегата – нашият бизнес с ремонти, инженеринг и сервиз е изключително динамичен. Много от решенията зависят от детайли, които се откриват намясто в процеса на работа и точно там човешкият опит и интуиция имат предимство. Изкуственият интелект би бил чудесен в структурирани задачи като анализ на данни, документация и оптимизация, но при диагностика на сложни технически проблеми в реална среда „разковничето“ е в малки контекстни детайли, които алгоритмите трудно улавят. AI е безсилен в управлението на екипи – личният подход, изграждането на доверие и разбирането на човешките мотиви не могат да бъдат заменени, особено днес, когато квалифицираните кадри са дефицит.

Ако можехте да поканите на вечеря трима човека от миналото, настоящето или бъдещето, кои биха били те и какво бихте ги попитали?
Първият е Никола Тесла. Бих го попитал кое е най-голямото недоразбрано ограничение в електротехниката днес и кои негови идеи тогава са били просто твърде напред за времето си. Вторият е Леонардо да Винчи – човек, който мисли системно, което често липсва в съвременните технически индустрии. От него бих искал да науча как подхожда към сложни системи без достатъчно данни и как би научил хората да наблюдават машините, така че да виждат проблемите, преди те да се случат. Третият би бил безименен инженер от бъдещето, живеещ в свят на пълна автоматизация, роботизирани ремонти и предиктивна диагностика. Бих го попитал как се трансформира ролята на човека тогава, какво остава като истинска стойност за компаниите и най-практично – какво би направил днес, през 2026 г., ако знаеше как ще изглежда индустрията след 20 години.

Ако трябва да започнете изцяло отначало, без титла, без пари, без контакти, какво е първото нещо, което ще направите?
Ако започвам от нулата, няма да мисля за „големия пробив“ – това е грешка, която забавя много хора. Първата стъпка е чисто практическа: осигуряване на бърз, макар и малък поток от пари. Без минимален доход всяко решение става паническо и краткосрочно. Затова първо бих избрал умение, което може да се монетизира веднага – физически труд, писане, дизайн, няма значение, стига да има търсене. Не е нужно да си експерт, а да си полезен. Бих започнал да предлагам услугата още същия ден на малки бизнеси и без да чакам „перфектно портфолио“. Докато идват първите доходи, бих инвестирал време в стратегическо надграждане точно на това, за което хората плащат най-много. Бих наблюдавал пазара – там, където хората мразят да правят нещо, има проблеми и съответно пари. Едва когато си осигуря стабилен малък доход, бих мислил за бизнес и мащабиране. Накратко: първо си купуваш време чрез малък доход, а после го използваш, за да изградиш нещо по-голямо.

Успехът за Вас е…?
В бизнес план успехът не е просто да имаш работа или да реагираш бързо при аварии. Той е състояние, в което компанията е търсена заради доверие и предвидимост, а клиентите планират поддръжката си предварително, вместо да звънят в паника. Успех е, когато престоят на машините се измерва в часове, а не в дни, приходите идват от дългосрочни договори, а ремонтът е последната стъпка след успешното предотвратяване на проблема. За компания като ЦЕРБ това означава да премине от „доставчик на ремонт“ към „партньор за надеждност“ – клиентът да ни вижда не като разход при авария, а като причина да няма аварии.

Разкажете ни за личната си история и професионалния път до текущата Ви длъжност. Каква беше първата Ви работа и какво научихте от нея? Кои са важните моменти, предизвикателства, успехи и грешки, от които научихте ценни уроци?
Завърших Техническия университет със специалност „Технология на машиностроенето и машиностроителните материали“ и специализация „Организация и управление на производството“. Както обичам да се шегувам, учих за директор. През годините работих много повече като търговец и ръководител на проекти, отколкото само като инженер, но образованието ми винаги е помагало.

Пътят ми започна през 1992 г. с три години търговия на едро и дребно с бира и безалкохолни. Това ми даде първия полезен урок за динамиката на пазара и финансовата ликвидност. След това прекарах година в обменно бюро, което разшири погледа ми към финансовите инструменти и валутните операции.

Големият завой към енергетиката дойде през 1997 г. в „Електроимпекс“, където останах осем години. Там натрупах най-съществения си опит под крилото на изключително опитни колеги. Научих се да ценообразувам комплексни обекти като ВЕЦ и подстанции, да водя преговори и да разбирам договорите. Най-ценният урок тогава беше значението на търпението и емоционалния контрол в бизнеса.

През 2005 г. станах търговски директор в ЕЛПРОМ ЗЕМ – единственият тогава производител у нас на големи въртящи се електрически машини и хидрогенератори. Там баща ми беше прекарал 20 години като генерален директор с огромен авторитет и там се пенсионира. В тази компания поех сериозна стратегическа отговорност, а сред големите ни проекти беше ВЕЦ „Цанков камък“.

Вече бях направил име в бранша, когато получих покана от ЦЕРБ Груп. От 16 години съм тук като ръководител на направление „Въртящи електрически машини“ и управител на ЦЕРБ ВЕМ, където прилагам целия си технически и управленски опит в много по-голям мащаб.

В последно време усещам, че името вече работи за мен, а това е най-доброто доказателство, че през всички тези години не съм се изложил.

На какво отделяте най-много време и внимание във Вашата работа днес?
Най-много време посвещавам на хората. Познавам лично всеки от екипа, семействата, децата и внуците. Всеки ден планираме задачите, следим сроковете, качеството и наличността на екипа.

В момента имаме четирима работници от Узбекистан, както и четирима глухонеми колеги. Узбекистанците сега се учат да полагат намотки, но са изключително отдадени и съм възхитен от тях. Комуникацията е предизвикателство, тъй като не знаят български, а руски ползват само някои, но се справяме. Осигурили сме им условия за живот при нас, учат се бързо и това буквално ни спасява в сегашната криза за кадри.

Истински се гордея със заместниците си и с хората от моя екип. Преди няколко години един от глухонемите ни служители ме спря, побутна ме и ме попита с жестове какво ми е, понеже бях видимо притеснен. На шега му показах знак, че ми иде да си направя харакири, а той седна до мен и ме попита какво спешно има за вършене. Казах му да си тръгва, но той буквално три дни не излезе от предприятието, докато не приключи цялата задача. Нашите глухонеми колеги правят истински чудеса от храброст на работното място. И не само те, всъщност! 

Екипът ни е между 33 и 45 души – имам 8 инженери и технически персонал и около 25 работници на възраст от 25 до 66 години. Станахме много интернационални: имаме млад инженер от Украйна с две деца, хора от Узбекистан, а в ЦЕРБ работят още хора от Непал и хигиенистки от Филипините. Интересното е, че жените са най-възрастните при нас. Имаме една невероятна колежка, Йорданка, която преди две години направи години за пенсия. Тогава директно ѝ казах, че ще напусне едва след като аз самият се пенсионирам. Тя е изключителен човек, с принципи. Работи в ЦЕРБ още отпреди приватизацията.  Знае всичко в детайли, че е по̀ счетоводител и от главната счетоводителка.

С недостига на работна ръка се справяме основно чрез внос на служители от чужбина. Правилата за привличане на ученици от 11.–12. клас чрез дуално обучение в момента са много тромави. От десет ученици, които бяха при нас, остана само един, който работи вече две години. Не знам кога държавата ще се намеси с работещи решения на този проблем…

Ако трябва да представите компанията с няколко думи, какво бихте казали? Какво още бихте искали да знаят хората за Вашата компания освен за продуктите и услугите, които тя създава?
ЦЕРБ ВЕМ е динамична и отговорна организация, в която се ценят инициативността, откритата комуникация и инвестицията в развитието на служителите. Нашите хора постоянно работят по сложни и интересни обекти. Моят пръв заместник, производственият мениджър например, дойде при нас като 22-годишен студент, а днес е на 35 години и е моя „дясна ръка“. От септември заминава като ръководител на голям проект в Гърция.

През последните две години се появиха сериозни проекти за ремонт и рехабилитация и в България, докато преди това работихме почти изцяло за чужбина. Скоро ремонтирахме хидрогенератори от ВЕЦ „Кричим“ и ВЕЦ „Девин“, както и ВЕЦ „Бояна“ – една от най-старите ни централи, която все още е с оригиналното си оборудване отпреди век. Често се шегувам, че ако не бяха дългите години работа по проекти в Гърция, с колегите в България навярно нямаше да се познаваме.

Най-новият ни мащабен гръцки проект, спечелен след голяма самостоятелна борба извън консорциум, е за ремонт на три генератора с мощност 25 MW на ВЕЦ ПЛАСТИРА близо до Лариса. Централата е строена преди половин век и не е ремонтирана досега. Проектът е огромно предизвикателство и ще се изпълнява на етапи в „прозорците“ между 2026 и 2027 г. (септември – ноември и февруари – април), като ще ангажира по-голямата част от персонала ни.

Какво е необходимо, за да си успешен в компанията – хора с какви ценности, умения и опит търси компанията? Какъв опит и умения считате, че ще са необходими в бъдеще и съветвате да бъдат развивани?
За успеха тук на първо място са нужни отговорност, екипност, почтеност и мислене в перспектива, а не просто сляпо изпълнение на указания. Търсим хора с аналитично мислене, добра комуникация и силно желание за учене.

Тъй като сме ремонтно предприятие, много често се налага да импровизираме извън шаблона. Преди две години трябваше да ремонтираме най-големия генератор в централата на остров Лесбос, който захранва и военната база на НАТО там. Останалите участници в търга се отказаха заради сложността на поръчката. Освен самия ремонт трябваше да укрепваме подове и тавани, да изградим 150-метров релсов път и да изработим специална рамка, за да извадим 20-тонния статор от сградата. Ремонтът ни отне шест месеца, но се справихме.

В бъдеще дигиталните умения и автоматизацията ще стават все по-важни, но в нашия бранш умението за работа с ръце ще остане навярно. Когато произвеждаш нова машина, всичко е по чертеж и е ясно. При ремонта обаче всяка машина е износена по различен начин. За да поставиш изолационните материали правилно, трябва да усетиш повърхността с ръка и да вложиш въображение – нещо, което изкуственият интелект все още не може да направи.

Как избирате и какво цените във Вашия лидерски екип?
При избора на лидери за мен начинът на мислене и ежедневното поведение са също толкова важни, колкото и професионалните умения. Търся хора, които поемат отговорност, вземат решения спокойно и аргументирано и умеят да водят с уважение, а не с натиск. Ценя способността да се вижда „голямата картина“, а не само текущата задача. Един лидер трябва да действа с почтеност в трудни ситуации и да залага на сътрудничеството, а не на съревнованието.

В нашето направление буквално хвърляме хората в дълбокото. Новите кадри започват да се учат директно на терен от старите майстори и инженери. Постоянно инвестираме в квалификация – записваме работниците на различни курсове, в момента например има огромен глад за кранисти заради бума в строителството. Инженерите си пък изпращаме минимум два-три пъти годишно на водещите международни изложения в Европа, като CWIEME в Берлин и CoilTech. Там те се запознават с последните иновации, нови материали и технологии за производство на електрически машини и намотки.

Освен това вече над 10 години техническият ни екип слуша лекции за диагностика и сервиз на големи машини, водени от една от най-престижните американски организации EASA в електроиндустрията – структура с 50-годишна история. Когато станахме нейни членове преди 15 години, бяхме  представители на едва 20 фирми, а днес сме представители на над 120 компании. Обсъждаме различни технически казуси и регулации. Контактите, които създаваме на тези международни форуми, са безценни. В сегашната сложна геополитическа обстановка точно тези познанства ни спасяват. Всичко става много бързо: „Ти имаш ли този материал?“ – „Имам го.“ – „Прати ми го, ще ти го върна след три месеца“. И така ремонтът е в срок.

Какво предстои пред индустрията, в която работите – какви са най-важните тенденции и предизвикателства? Как Вашата компания се подготвя за бъдещето?
Нашата индустрия преминава през дълбока трансформация, движена от декарбонизацията и дигитализацията. Най-голямата промяна под знака на Industry 4.0 е преходът от реактивен ремонт към предиктивна поддръжка (predictive maintenance), базирана на данни и превенция. Чрез сензори, IoT и изкуствен интелект вече се прави диагностика на вибрации, температура и изолация, което улавя дефектите в зародиш и предотвратява авариите. Сервизните компании постепенно спират да бъдат просто „ремонтни бази“ и се превръщат в технологични партньори на бизнеса.

В същото време ремонтът остава силно конкурентен. В момента изработването на един нов високоволтов двигател отнема между 10 и 12 месеца. Истината е, че на пазара просто няма работници, които да го направят. Огромен успех е, че успяхме да се преборим да извършваме основен ремонт на такива двигатели в ЦЕРБ само за 75 дни. Ако възложителят реши да купува нов, той трябва да чака до 10 месеца и да плати много по-висока цена. Има и друг важен момент – подобни двигатели вече не се произвеждат. Съвременните модели са по-добри, но са с различни габарити. Много ТЕЦ-ове и големи химически заводи ползват старо оборудване и настояват за машина със същия размер. Точно тук е нашето предимство като ремонтно предприятие: ремонтът при нас излиза по-евтино, съоръжението работи като ново и влиза в експлоатация в пъти по-бързо.

Ремонтът е между 40% и 60% от цената на нова машина, а при големите машини е и много по-бърз от доставката на нов. Това предимство се засилва заради скъпата логистика и нестабилните вериги за доставки по света. Днес вече не се прави „просто ремонт“, а модернизация – влагат се по-висок клас изолации, повишава се енергийната ефективност и се оптимизира натоварването. 

Пазарът се разширява и към нови приложения като възобновяема енергия (вятър и фотоволтаици) и зарядна инфраструктура, което изисква специализирани ремонти. Разбира се, най-голямото предизвикателство пред всички ни остава застаряващата работна сила и сериозният недостиг на квалифицирани електромеханици.

ЦЕРБ се подготвя за това бъдеще, като разширява портфолиото си от традиционни ремонти към цялостни инженерни решения по целия жизнен цикъл на съоръженията. Инвестираме сериозно в дигитализация, вибродиагностика и онлайн мониторинг, което ни позволява да предлагаме абонаментни услуги.

Много добър пример в България е работата ни с „Топлофикация“ – Разград, където действаме именно на абонаментен принцип. Те се убедиха, че само превантивна проверка не е достатъчна. Имахме случай, в който трябваше да ремонтираме техен генератор, но се оказа, че проблемът е на друго място. Препоръчахме им какво точно да направят, те го изпълниха и в момента експлоатацията на съоръженията им е отлична.

За разлика от Гърция обаче, където планираната поддръжка е стандарт, у нас такива примери все още са спорадични. Затова ЦЕРБ засилва международното си присъствие, специализира се в нишови сегменти с по-високи маржове (тежка индустрия и енергетика) и планира да заложи на денонощен 24/7 сервиз. 

Следващите 5 – 10 години ще донесат по-малко „спешни ремонти“ и много повече планиране. Индустрията няма да изчезне, но ще се промени радикално: от реакция към превенция, от чист ръчен труд към умни технологии, а компаниите – от обикновен доставчик към дългосрочен партньор за надеждност.

Източник: https://www.jobs.bg/blog/20583/zapoznayte-se-s-krasimir-kolev-upravitel-na-tserb-vem-i-chast-ot-rakovodnia-ekip-na-tserb-grup