В момента изживяваме втория бум на ВЕИ, който може да приключи доста лошо, заради дивото си развитие. Концентрирахме огромни мощности, но не на местата, където са нужни.

При сегашния модел има риск банките да се окажат най-големите собственици на фотоволтаични паркове и батерии.

Въпросът не е кой колко е инсталирал, а дали системата е изградена разумно. ЕСО можеше да има по-активна роля при разполагането на системи за съхранение на енергия.

Защо хем имаме излишна слънчева енергия и нулеви цени на борсата, хем потребителите се оплакват от високи цени, а бизнесът дори получава компенсации? Ще станат ли банките най-големите собственици на батерии и фотоволтаични паркове? Какви грешки допусна и продължава да допуска България в зеления си преход?

По тези въпроси разговаряме с д-р инж. Димитър Белелиев, който повече от 25 години управлява най-старото и едно от най-големите български предприятия за поддръжка на генериращи мощности в енергетиката – ЦЕРБ. Дружеството се занимава и със строителство на подстанции, разполага с високоволтова лаборатория и център за контрол на метала. Основните му клиенти са в Гърция, Северна Македония, Косово, Албания, бившите югославски републики и Грузия, като българският пазар формира около 10% от приходите на компанията.

Белелиев е и създател на “АмонРа Енерджи“, която стартира преди шест години като съпътстващ бизнес, породен от нуждите на клиентите от фотоволтаични решения. Днес дружеството е публична компания, листната на Българската фондова борса, с фокус върху соларни системи, батерии и зарядна инфраструктура.

Той е председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на Контролния съвет на КРИБ и член на ръководството на Научно-техническия съюз на енергетиците в България.

Г-н Белелиев, България изживява втория си ВЕИ бум след този през 2009 г. Налага ли се отново пазарът да бъде ограничаван административно?

Вторият бум, за съжаление, може да доведе до сериозни последици. Допуснахме огромни грешки, защото пазарът у нас се развива хаотично. Аз съм привърженик на свободния пазар, но държавата трябва да задава рамка и посока.

Концентрирахме огромни соларни мощности в големи паркове — и то не там, където електроенергията е необходима, а там, където инвеститорът е успял да осигури присъединяване към мрежата. Ще дам пример. Ако пътувате към Северна Македония през Кюстендил, ще видите цели склонове, покрити с панели. Това не само променя изцяло облика на района, но води и до ерозия, инфраструктурни и екологични проблеми.

В същото време в самия Кюстендил почти липсват покривни фотоволтаици, а едва малка част от произведената енергия остава за местно потребление. По-голямата част трябва да бъде пренасяна на дълги разстояния през претоварени мрежи. Това не е нито ефективно, нито екологично.

Още в началото трябваше да се постави ясен приоритет — фотоволтаиците да бъдат върху покривите на къщи, предприятия и индустриални зони, така че енергията да се потребява близо до мястото на производство. Така се намаляват загубите, необходимостта от резервиране и натоварването върху мрежата.

Вие като потребител усетихте ли полза от нулевите цени на електроенергията през деня?

По никакъв начин.

Нулевите цени носят временен ефект за част от индустрията, но битовите потребители не усещат реална полза. От години предупреждавам, че при сегашния модел има риск банките да се окажат най-големите собственици на фотоволтаични паркове и батерии.

Не го казвам със злорадство — аз съм част от този сектор. Но част от проектите са изправени пред сериозен финансов натиск заради липсата на пазарна логика и координация.

При батериите ситуацията е сходна. Много от проектите са изградени с европейско финансиране и вероятно няма да фалират, но икономическият ефект от част от тях ще бъде далеч под очакванията.

Неконтролираното инвестиционно развитие, съчетано с липса на ясна държавна стратегия, създава проблеми, чиито последици в крайна сметка се плащат от цялото общество.

Къде виждате грешки в начина на инсталирането на батериите?

Батериите сами по себе си са полезни. Те ще помогнат за балансирането на системата и цените на електроенергията.

Проблемът отново е в хаоса на разполагането им. Една батерия има най-голям смисъл, когато е близо до производителя или до потребителя, за да се намалят загубите от преноса.

ЕСО можеше да играе много по-активна роля. Дружеството разполага с подстанции и инфраструктура, където подобни системи можеха стратегически да бъдат разположени. Също така именно системният оператор трябваше ясно да определи в кои райони какви мощности могат да бъдат присъединявани.

Не е нормално област с потребление от 50 MW да концентрира 300–400 MW соларни мощности.

В момента България е сред лидерите в Европа по инсталирани батерии, а вероятно и сред първите в света по капацитет на глава от населението. Но въпросът не е кой колко е инсталирал, а дали системата е изградена разумно.

Какви са рисковете за електроенергийната система от това?

Когато е създавана българската електроенергийна система, е мислено стратегически — къде да бъдат разположени производствените мощности и как да се поддържа стабилността.

Днес в Североизточна България, след спирането на ТЕЦ “Варна”, почти липсват конвенционални производители. Това води до проблеми с качеството на електроенергията — ниско напрежение, смущения и повреди по електроуреди.

ПАВЕЦ “Чаира” излезе от строя вследствие на тежки управленски и технически грешки. Спря и ТЕЦ “AES Гълъбово”. В резултат системата губи т.нар. “въртящи машини”, които осигуряват стабилност.

Още преди години трябваше да се въведе изискване новите фотоволтаични централи да използват инвертори, които не само консумират честота от мрежата, но и подпомагат нейната стабилност. Това щеше да оскъпи проектите с 10–15%, но сега обществото ще плаща цената на този пропуск.

При това насищане на пазара със слънчеви мощности имат ли шанс енергийните общности и малките централи?

В момента системата не подкрепя малките производители. Интересите са концентрирани в големите проекти. Програмата за домашни фотоволтаици на Министерството на енергетиката практически се провали. Хората трябваше първо сами да инвестират значителни средства и чак след това да чакат възстановяване.

В Румъния моделът е различен — държавата предоставя ваучери, а фирмите изграждат системите директно срещу тях. Това е много по-работещ подход.

У нас резултатът е парадоксален — имаме огромно количество фотоволтаици, а електроенергията остава скъпа.

Как гледате на потенциала на индустриалните зони?

Потенциалът им е огромен. Покривите вече съществуват, инфраструктурата също.

Анализи показаха още преди години, че само в София могат да бъдат изградени стотици мегавати покривни мощности за локално потребление. Общински дружества, ВиК оператори и индустриални предприятия разполагат с огромни площи, които могат да бъдат използвани.

Вместо това предпочитаме да превръщаме цели райони в соларни полета, вместо да използваме вече урбанизираните терени.

Ще има ли бум на дейта центровете?

Вероятно ще има, но по-скоро ограничен.

Големите международни инвеститори гледат стабилността — политическа, регулаторна, съдебна, енергийна. За дейта център от 2 млрд. евро това е критично важно.

По-реалистично е да видим по-малки проекти — по 10, 20 или 30 MW.

Кои ВЕИ технологии подминават България?

Вятърната енергия. Това е един от най-стабилните и предвидими ВЕИ източници, който освен това осигурява и важна системна стабилност.

В България редица вятърни проекти бяха блокирани по политически и популистки причини. В държави като Великобритания, Швеция и САЩ офшорните паркове се развиват мащабно, а у нас дебатът често се свежда до това дали перките се виждат от брега.

Оптимист ли сте за предложените промени при екотаксите?

Да, ако след намаляването им започне реален контрол.

В момента малка част от бизнеса плаща тези такси. В Румъния например те присъстват като отделен ред във всяка касова бележка и са напълно проследими.

У нас контролът е изключително труден, защото МОСВ не е разследващ орган и няма ресурс да проверява огромен брой фирми.

След намаляването на таксите БАСЕЛ настоява всички участници на пазара да бъдат поставени при еднакви условия.

Има ли проблем с кадрите в сектора?

Да, и той се задълбочава.

В редица държавни дружества административният и помощният персонал е значително над необходимото спрямо сходни компании в Европа.

В същото време частният сектор изпитва сериозен недостиг на инженери и технически кадри.

Парадоксът е, че секторът “Електротехника и електроника” е един от най-големите износители на България, а в обществените поръчки масово печелят компании от държави като Китай и Турция, където производството е сериозно субсидирано и работи при различни социални и екологични стандарти.

Българските производители се конкурират с компании, които получават държавна подкрепа, евтина енергия и достъп до суровини на преференциални цени.

А когато цените на металите растат, българските производители поемат целия риск, защото в обществените поръчки за техника и електроника няма адекватна индексация.

В крайна сметка рискуваме да загубим собствената си индустрия, докато финансираме конкурентите си отвън.

Източник: