От енергийна гледна точка България не стои много добре спрямо околните държави, защото у нас имаме да доработваме много въпроси в законодателната уредба, в подобряване на бизнес средата и въобще по отношение на справедливия енергиен преход. Това каза д-р инж. Иван Желязков, зам.-председател на Съвета на директорите на ЦЕРБ и Управител на „ЦЕРБ Солар“, в предаването “Светът е бизнес” на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
„Гърция има много по добри показатели. Там има инсталирани много повече соларни централи. Много добри примери се изградиха в Австрия. В Европа отличник е Австрия. След това Германия, Дания и другите държави“.
Има напредък в развитието, има и добри практики, но при нас се случи извънредно голям, бърз бум. Но ние започнахме да изграждаме големи индустриални мощности върху плодородни и върху неплодородни почви, добави събеседникът и каза, че най-удачното решение е законово да се въведе задължение при изграждане на над 1 мегават мощност да се инсталират и батерии за съхранение. Когато има върхови, пикови моменти, тази енергия, от батерийната система, да се отдава в мрежата, за да се подобряват и спазват режимните параметри.
“Зелената сделка е икономическата революция на нашия век, като иновациите още са в дълг и има забавяне на скоростта. Тази скорост, с която се движим не е достатъчна. Да, има финансов ресурс, но има един друг много важен въпрос – липсата на специалисти. Младото поколение днес не е достатъчно заинтересувано от възможностите и проблемите в българската енергетика”.
Насърчаването, мотивирането за дадена специалност трябва да започне в пети, шест, седми клас, за да може да се породи интерес, защото изучаването на енергетиката на инженерните дисциплини не е лек процес, добави Желязков.
Енергетиката е елемент на националната сигурност и това стана пределно ясно през последните няколко години, а „България принципно е бедна на енергийни ресурси“, каза гостът. „При нас безплатно към момента е само слънцето. Потенциалът на водния ресурс се усвоява чрез специални съоръжения – водно-електрически централи. Биомасата е в достатъчни количества, но не се оползотворява и има бъдеще и развитие“.
От друга страна една малка страна като България е член на световното ядрено семейство, добави събеседникът, като заяви по повод взетото решение за строеж на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“: Това е добро решение, тъй като Westinghouse е добра южнокорейска компания“.
„На България й трябва нова ядрена мощност. Защото в момента по отношение на пределно-допустимите разходи, като себестойност на единица електрическа енергия, най-добър ценови разрез се получава в атомните централи“.
Аз съм за справедливия, за реалния микс, подчерта събеседникът. Трябва да има възобновяеми енергийни източници, трябва да има базови мощности, но това трябва да бъде един прецизиран, умерен микс“ с поглед към това как ще изглежда българската икономика през 2030-2050 година.
Очакванията са, че потреблението на електрическа енергия, на газ, на вода и изобщо на ресурси ще расте, добави Желязков. „Трендът през последните 30-35 години показва, че има растеж на потреблението на енергия. Включително и Международната агенция по енергетика дава тези данни“.
Нови технологии за улавяне на въглеродния диоксид и др. „има, но за съжаление те още не са наложени в практиката и за да се случи това наистина трябва да се намерят ресурси“, да се изградят пилотни проекти, за да се видят възможностите – предимствата, недостатъците, ползите и вредите“. „Това ще насърчи и редица специалисти, експерти, новото поколение, което трябва да поеме управлението на тези енергийни мощности“.
„Но към този момент ядрената енергия е незаобиколим фактор в енергийния микс. Може би след 15-20-30 години технологиите ще бъдат други, но към този момент ние правилно асемблираме микса от видове генериращи мощности със съответните първични енергийни ресурси“.
Съгласно решението на Европейския съюз въглищните централи поетапно ще се изведат от експлоатация. Позицията е ясна и ние сме стартирали този преход, но докато извеждаме въглищните централи от експлоатация – един, втори, трети блок – през това време може ускорено да се изграждат възобновяеми енергийни източници – вятърни, на биомаса, соларни централи, защото тези централи имат едно стратегическо предимство – участват в балансирането на енергийната система, подчерта инж. Иван Желязков.
Има изключително много лостове и начини за компенсиране на високите цени на електроенергия, но има и няколко други въпроса, които са много важни, добави гостът. „Ние трябва непрекъснато да инвестираме в обновяване и усъвършенстване на електроенергийната инфраструктура, тъй като големият бум сега, особено на соларните електроцентрали, изисква сериозно подобрение на мрежата“.
„В момента ние сме в дълг, технологията е в дълг към човечеството, към индустрията, към битовите абонати, към домакинствата. Ние не сме въвели още навсякъде цифровизацията, дигитализацията, интелигентните мрежи. Умното управление на системите и мрежите е бъдещето“.