Инж. Йордан Киряков е електроинженер и експерт с над 35-годишен стаж в управлението и експлоатацията на енергийни системи. Кариерата му преминава през ключови структури като НЕК и електроразпределителните дружества в страната. Днес той е стратегическото звено между водещи европейски и световни производители и енергийния сектор у нас, специализиран в доставката на критично оборудване и инженеринг на сложни проекти. Инж. Киряков е сред малкото експерти в България, които съчетават практическия опит в експлоатацията с дълбоки познания за глобалния пазар на електротехника.

Започнали сте в ЦЕРБ „на майтап“, а вече са минали 12 години. Как се промени „играта“ на пазара за енергийно оборудване за това време?

Започнах на 1 април 2014 г. и ето ни днес – шегата се превърна в сериозен път. Най-голямата промяна е агресивното навлизане на продукти от Турция и Китай. Преди години имаше предпочитания за европейски произход. Днес частните инвеститори търсят бързина и ниска цена, но парадоксът е, че дори големите държавни дружества започнаха да допускат това. Може би единствено АЕЦ „Козлодуй“ не прави компромис с изискванията към оборудването, заради енергийната сигурност. Проблемът с евтиното оборудване без надежден сервиз е огромен. Аз лично залагам на европейското качество – опитах с китайски доставчик, но когато получиш продукт, в който липсват детайли, за които изрично си настоявал, разбираш, че цената не е всичко.

Казвате, че често влизате в ролята на „детектив“ при работата с клиенти. Защо е толкова трудно да се купи един трансформатор или прекъсвач днес?

Защото често клиентът иска решение, но не знае как да го дефинира. Имаме два полюса. От едната страна са големите възложители със свръхизисквания, които понякога са технически ненужни и само оскъпяват и забавят процеса. От другата са частните инвеститори, които нямат подготвени кадри. Случвало ми се е да губя месеци в уточняване на параметри.

Ето ви пример: поръчват активно съпротивление. Базов въпрос е как ще се присъедини – с кабел или въздушно? Пропускат този „детайл“, а той е съществен. Ако не си свърша работата като инженер и не изискам пълната документация, рискуваме да доставим нещо, което е неизползваемо. Моята роля е да запълвам тези информационни „дупки“.

Вие сте били от двете страни на барикадата – в държавните енергийни гиганти и сега в частния сектор. Къде е по-трудно?

Преди бях клиент и контактувах основно с доставчици. Сега съм „междинна станция“. Трябва да преведа нуждите на българския клиент на езика на производителя в Германия, Полша или Канада. Трябва да филтрирам информацията – да подам на завода точно това, което му трябва, за да не го обърквам, но и да гарантирам, че клиентът ще получи точно това, което ще му върши работа. Опитът ми в експлоатацията на енергийни системи ми помага изключително много – аз не просто продавам техника, аз знам как тя ще работи в мрежата.

Въпрос: С кои държави и технологии предпочитате да работите, за да сте спокоен за качеството?

Работим основно с Европейския съюз – Словакия, Чехия, Италия, Австрия. В момента най-големите ни доставки на трансформатори и шунтови реактори са от наши партньори в Полша. Също така сме представители на канадска фирма за изключително прецизна измервателна апаратура, която се използва в атомни,  термични и водни централи. Доставяме и немско оборудване за нуждите на железопътната инфраструктура. Когато стоиш зад доказани производители, знаеш, че предлагаш сигурност.

Въпрос: Какво е бъдещето на този бизнес в ерата на изкуствения интелект и дигитализацията?

Новите информационни потоци ще ускорят нещата, но само ако клиентът знае какво търси и как да го открие. Тъй като специалистите стават все по-малко, хора като нас ще имат място и в бъдеще. Винаги ще има нужда от някой, който да „префразира“ хаоса в точна техническа задача. Нашата работа е да гарантираме, че системата ще работи утре, а не просто че е била евтина днес.