Бизнесът предлага пакет от мерки за насърчаване на европейското производство. Част от тях – свързани с точкуването при поръчките по ЗОП

Как да се борим с Китай, откъдето се внася техника на неколкократно по-ниска цена, но понякога със спорно качество и съмнителни пропуски в сигурността. Заради ниската си стойност обаче тези продукти безапелационно печелят обществени поръчки и изместват всички други производители. За нас е, меко казано трудно, и ако спешно не се вземат мерки, решението е просто за затворим. Думите са на предприемач, който в неформален разговор с “Капитал” обрисува проблемите на индустрията с конкуренцията от Китай и Турция.

Тези т.нар. трети страни (т.е. извън ЕС) буквално заливат европейския пазар със субсидирана продукция на ниска цена и “убиват” местните производители. Това е проблем както за по-дребните играчи, така и за по-големите, но най-вече за структуроопределящите отрасли и тежката индустрия. Като “вратичките” за влизане в ЕС са другият проблем, с който трябва да се бори европейската индустрия. България също не прави изключение.

За проблема се говори от години, но сега той придоби особена актуалност и потенциален шанс за решение. В началото на месеца ЕК прие Законопроекта за индустриален ускорител (Industrial Accelerator Act – IAA), свързан с обръщането на Европа към местното производство. Той въвежда серия от инструменти за защита като квоти за европейски компоненти в крайните продукти и бариери пред компании от държави, които доминират пазара (над 40% дял).

Но как ще бъде приложен в България все още не е съвсем ясно. Според Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) проблемът е дори още по сериозен, тъй като по данни на организацията близо 60% от обществени поръчки в този сектор през 2023 и 2024 г. се печелят от фирми от Китай и Турция, с което българските фирми са изправени пред спад в производството и риск от затваряне. Асоциацията обединява над 100 български и международни компании с годишен оборот 1 млрд. евро, включително производители на електрически и електронни изделия, както и фирми за поддръжка, ремонт и доставка на компоненти. Заетите в тях са около 10 000 души.

Доминиращият Изток

“Инициативата “Европейски пари за европейските фирми” не е протекционизъм, а въпрос на икономическа логика, справедливост и стратегическа сигурност на ЕС”, коментира за “Капитал” председателят на БАСЕЛ и директор на “АмонРа енерджи” Димитър Белелиев. Той бе категоричен – Европа е изправена пред парадокс, в който европейските данъкоплатци финансират мащабни публични проекти чрез европейски фондове, а значителна част от тези средства се реализира от компании извън ЕС. “Това води до структурна конкурентна асиметрия. Европейските фирми инвестират в устойчивост, спазват високи социални и екологични изисквания и носят по-висока регулаторна тежест, но в същото време губят поръчки на собствения си пазар”, подчерта той.

В стратегически сектори като енергетика, транспорт и критична инфраструктура този проблем има още по-голямо значение. “Там не става въпрос само за цена, а за сигурност на доставките, надеждност на системите и контрол върху ключови технологии. Зависимостта от външни доставчици в тези области е не само икономически, но и геополитически риск”, каза още той. Затова предложението на БАСЕЛ е при използване на европейски публични средства да се гарантира, че съществена част от добавената стойност остава в Европа. “Един праг от 51% европейско съдържание е напълно разумен и може да бъде въведен чрез критерии за сигурност на доставките, устойчивост, проследимост на произхода и икономическа ефективност”, обясни Белелиев. Това ще създаде мултиплициращ ефект – ще гарантира допълнителни инвестиции, работни места, данъчни приходи и технологичен капацитет, отбелязват експертите на БАСЕЛ.

Белелиев посочи, че европейските директиви в енергетиката дават преференции на компании, чиито продукти се произвеждат в Европа. “Апелираме към българското правителство да спазва правилото финансирането от ЕС да отива при компании от ЕС, а не както се случва в последните години у нас – с европейски средства да се финансират фирми от Китай и Турция.”, каза още той. (Подробности – в карето.)

Китай и Турция – евтин ток и работна ръка

Основните конкурентни предимства на Китай и Турция са свързани с ниските производствени разходи, тъй като и двете държави разполагат с достъп до евтина работна ръка и суровини. В същото време българските и европейските производители са изправени пред високи разходи поради стриктните екологични и социални регулации. От друга страна, цените на енергията в ЕС, включително България, са значително по-високи, което води до по-висока себестойност на продукцията.

Има и друг проблем – българските производители като част от ЕС трябва да спазват строги регулаторни изисквания за безопасност, качество и устойчивост. Това увеличава оперативните разходи и поставя местните фирми в неблагоприятна позиция спрямо производителите от Китай и Турция, които често не работят по същите стандарти. В същото време България, въпреки че е член на ЕС, не предоставя достатъчно целенасочена подкрепа на местните производители, докато Китай и Турция активно субсидират своите индустрии, предоставяйки данъчни облекчения и други стимули. “Това води до неравнопоставена конкуренция на пазара”, подчерта Белелиев.

Имате ли генератор? Имаме

“Не разбирам защо някои хора се опитват да докажат, че евтиното не излиза скъпо. Има причина нещо да е с по-ниска цена и това най-често е свързано с компромис в качеството. Такъв подход се вижда главно в разходването на публични средства, където се гледа най-вече да е евтино, въпреки че накрая се оказва скъпо”, заяви за “Капитал” търговският директор на “Ейч Ай инженеринг” Валентин Георгиев. Основният акцент в работата на компанията е насочен към проектирането и доставката на оборудване в сферата на електро- и резервираното захранване.24 часа7 дниЧетеноКоментираноПрепоръчвано

“Знаем, че Китай и Турция могат да осигуряват и качествено оборудване – то идва на европейската цена, а понякога и дори по-висока, но в случая не става въпрос за това. Тук говорим за продукти с непроследимо и меко казано, дискусионно качество, а това е проблем не само при експлоатацията на продуктите, но и в случаите на авария”, коментира той. По думите му експертите от компанията често пъти попадат на нискокачествени агрегати, които не подлежат на профилактика. Така първоначалната покупка изглежда изгодна, а впоследствие разходите стават огромни.

“Абсолютно несъгласен съм такова критично оборудване да се внася от фирми, които не могат да осигурят инженеринга и поддръжката и които не са оторизирани от самите производители да правят това. Познаването на машините, които предлагаш, е фундаментално за тяхната работа”, заяви Георгиев. “Когато се осигурява една болница например, това не може да стане с най-евтиното оборудване, а това, което виждаме по ЗОП, е именно критерият, свързан с най-ниската цена. Трябва да има изискване за техническа пригодност и качество, както и проверки на място, които са свързани не просто с това има ли генератор или няма. Трябва да е ясно кой го внася, дали отговаря на изискванията и кой гарантира за поддръжката му, а не просто да се гледа по документи има ли генератор или ups. Нали това би спасило животи и би осигурило здраве в случай на нужда?”, обобщи търговският директор на “Ейч Ай инженеринг”.

Последиците са ясни

Ако тенденцията с вноса на ниски цени и спорно качество продължи, последиците за България няма да са никак добри. Накратко те биха се обобщили в намаляване на индустриалния капацитет на страната, увеличаване на зависимостта от вносни продукти и загуба на работни места в комбинация със спад в икономическия растеж.

Темата е била поставена на обсъждане на всички срещи на БАСЕЛ през 2025 г. с представители на държавни институции, като е разговаряно е с представители на министерствата на иновациите, на енергетиката, на икономиката и индустрията, но към момента единно решение, свързано с нелоялната конкуренция на фирми от трети страни, няма. За момента по-успешен би изглеждал ходът тя да се постави за обсъждане от работодателските организации, които биха използвали лостовете си за влияние за подкрепа на бизнеса като цяло. Само така България би имала шанса да запази (част) от производството си и работните места. Вместо те да бъдат заменени от AI поръчки по телефона и доставки през Temu на всичко – от копчета до кабели, батерии и соларни панели.

——–

Какво казва ЗОП

По данни на БАСЕЛ от 2016 до 2024 г. (с изключение на 2022 г.) електроиндустрията е на първо място по износ от всички сектори от преработващата индустрия в страната. Ако обществените поръчки у нас продължават да се печелят от фирми от Китай и Турция, българските предприятия ще бъдат изтласкани от пазара и затова от организацията апелират за осигуряване на предимство на български и европейски продукти в търгове по Закона за обществените поръчки. В момента печелившите фирми по ЗОП се избират по определени критерии (често пъти съотношение между качество и изпълнение, което носи определен брой точки) и на база “икономически най-изгодна оферта”, което преди години замени “най-ниска цена”. Така или иначе обаче правило за “изберете европейското” в закона няма, а всяка нова промяна, свързана с изменението на критериите в крайната оценка, най-вероятно ще трябва да мине през поправки в закона. Това изглежда сложно и отдалечено във времето, предвид политическата ситуация и предизборното разпускане на парламента.

“Няма нужда от каквито и да било промени, това е решение на възложителя, стига в държавата да има такова мислене”, смята Димитър Белелиев. Изискването за поне 51% европейско съдържание в стратегически проекти от секторите енергетика, транспорт, отбрана, цифрова инфраструктура и критични технологии може да носи допълнителни точки при определянето на изпълнителя.

Друга идея предвижда въвеждане на критерий “сигурност на доставките” и изискване за локално сервизно присъствие. Всичко това се вписва в съществуващите регулации като CBAM, Net-Zero Industry Act и FDI Screening, отбелязват от БАСЕЛ.

Източник: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2026/03/20/4893264_da_izgonish_kitaiskiia_drakon_ot_evropa/