От 128 тона турбинни ротори на Балканите до сложни ремонти и прецизна диагностика – българската ЦЕРБ поддържа съоръжения, от които зависи производството на електроенергия.

Четири турбинни ротора с общо тегло 128 тона. Толкова тежат съоръженията, по които през 2025 г. работят български специалисти в две топлоелектрически централи в Босна и Херцеговина. Задачата е сложна – роторите трябва да бъдат прецизно балансирани, така че при работа да не възникват вибрации, които могат да доведат до ускорено износване и сериозни повреди.

За целта екип на Централната енергоремонтна база (ЦЕРБ) транспортира специализиран мобилен стенд, с който извършва необходимите операции на място. Ремонтите са в ТЕЦ „Гацко“ и ТЕЦ „Углевик“ – две централи, които осигуряват значителна част от електроенергията в Република Сръбска.

Подобна работа рядко намира място в новините. За нея обикновено се говори едва когато нещо се повреди, производството спре и започне да се изчислява цената на престоя.

А всъщност зад нормалното функциониране на една електроцентрала стоят години техническа поддръжка, хиляди измервания и решения, които трябва да бъдат взети навреме.

Големите машини имат дълъг живот. И сложни проблеми.

Една електроцентрала не е съоръжение, което просто се подменя, когато остарее. Турбините, генераторите и трансформаторите са проектирани за продължителна експлоатация, а подмяната им изисква значителни средства, време и сложна организация.

Затова ремонтът често е много повече от отстраняване на конкретна повреда. Той може да включва цялостно обновяване на намотки, подмяна на изолации, възстановяване на механични елементи и модернизация, която позволява съоръжението да продължи да работи надеждно.

Точно в тази област е специализирана ЦЕРБ – предприятие, чиято история започва през 1948 г. с първия цех за ремонт на въртящи се електрически машини. През годините дейността му постепенно се разширява и днес обхваща ремонт и производство на електрически машини и трансформатори, диагностика, лабораторни изпитвания, изграждане и модернизация на енергийни съоръжения.

Сред проектите на компанията са ремонти на хидрогенератори във ВЕЦ „Девин“ и ВЕЦ „Кричим“, както и работа по генератор в топлоелектрическа централа на гръцкия остров Лесбос.

Различни обекти, различни машини и различни технически изисквания. Общото между тях е, че готовото решение невинаги съществува. Понякога съоръжението е работило десетилетия, претърпяло е предишни ремонти или има изменения, които не присъстват в първоначалната техническа документация.

Тогава опитът на инженерите е също толкова необходим, колкото и специализираното оборудване.

Най-добрият ремонт понякога е този, който не се налага

В енергетиката има една особеност – когато всичко работи нормално, рядко се замисляме защо е така. Вниманието идва при аварията. Съвременната диагностика обаче позволява много проблеми да бъдат открити далеч преди да се стигне до спиране на оборудването.

Вибрациите например могат да разкажат много за състоянието на една въртяща се машина. Промяната в техните характеристики може да е признак за дисбаланс, проблем с лагерите, разцентроване или друг дефект. Чрез специализирани измервания инженерите могат да проследят развитието на тези изменения и да определят кога е необходима намеса.

Това е работата на „ЦЕРБ Вибро Хелт“ – направление, което извършва вибродиагностика и динамично балансиране на големи въртящи се съоръжения. Специализираният му мобилен стенд позволява да бъдат балансирани ротори с тегло до 110 тона, без да се налага те да бъдат транспортирани до България.

Подобна е логиката при диагностиката на трансформаторите. Химическият анализ на трансформаторното масло, електрическите измервания и високоволтовите изпитвания дават информация за състоянието на изолацията и за възможни развиващи се дефекти. Някои проблеми не могат да бъдат установени при обикновен визуален оглед.

Тези дейности може да изглеждат далеч от големите теми за бъдещето на енергетиката, но са пряко свързани с нейната надеждност. Разликата между планирания ремонт и аварийното спиране понякога е именно в това дали навреме е обърнато внимание на определен показател. И тук възниква въпрос, който не е само технически. Защо превантивната поддръжка все още често се възприема като разход, който може да бъде отложен, а не като инвестиция в сигурността на производството?

Български инженери в енергийните обекти на Балканите

През последните години специалистите на ЦЕРБ работят по редица проекти извън България – в Гърция, Косово, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и други държави.

При подобни ремонти предизвикателството невинаги е само техническо. Необходимо е да бъдат организирани транспортът на тежкото оборудване, работата на място, последователността на отделните операции и изпитванията след ремонта.

Показателен е случаят с ТЕЦ „Плевля“ в Черна гора. За динамичното балансиране на 40-тонен ротор се налага българският екип да достави специализирания стенд и релси, с които на място да бъде изградена необходимата железопътна линия за неговото използване.

Подобни задачи изискват инженерно мислене, но и способност за бърза организация при условия, които невинаги могат да бъдат предвидени предварително.

Международните проекти показват и още нещо – натрупаната в българската индустрия експертиза продължава да бъде търсена извън страната.

Особено показателна е разликата в отношението към профилактиката. Докато при част от чуждестранните възложители ремонтите се планират според отработените часове и техническото състояние на машините, в България все още има случаи, при които намесата се отлага до появата на сериозен проблем.

А когато става дума за големи енергийни съоръжения, подобно отлагане може да се окаже скъпо.

Новите технологии не отменят нуждата от опит

През януари 2026 г. ЦЕРБ обяви инвестиционна програма за 500 хил. евро в ново оборудване, автоматизация и технологии с по-малко въздействие върху околната среда.

Сред внедрените решения са машина за спояване със сребърен припой, която използва дестилирана вода вместо технически газ и може да обслужва едновременно 15 работни места, както и лазерна технология за почистване на статори.

Компанията въвежда и автоматизация при изработването на статорни секции – процес, при който компютърно управление подпомага оформянето на детайлите и намалява необходимостта от ръчни операции.

На пръв поглед тези придобивки нямат общо с ремонта на огромни турбинни ротори. Всъщност са част от същата задача – да се повиши точността, да се съкрати времето за изпълнение и да се подобрят условията на работа.

Но дори най-съвременната машина не може сама да прецени всички особености на съоръжение, експлоатирано десетилетия.

Точно затова приемствеността между поколенията специалисти се превръща в един от важните въпроси за сектора.

Работата с високоволтово оборудване, големи генератори и турбини изисква специфични знания, а практическите умения се изграждат с години. Младият инженер може да познава новите технологии, но трябва да има възможност да работи с хора, които са решавали реални проблеми в ремонтните цехове и електроцентралите.

За предприятия като ЦЕРБ бъдещето зависи не само от това какво оборудване ще закупят, но и дали ще успеят да предадат този опит нататък.

Енергетиката не свършва с построяването на нова централа

В публичния разговор за енергийното бъдеще най-често присъстват новите мощности, инвестициите в производство и технологичните промени. Много по-рядко се говори за поддръжката, която ще бъде необходима през следващите десетилетия.

Всяко ново съоръжение рано или късно ще има нужда от диагностика, профилактика, ремонт и квалифицирани хора, които да поемат тази отговорност.

Същевременно голяма част от съществуващата енергийна инфраструктура трябва да продължи да работи. Дали това ще става надеждно и икономически разумно зависи и от решенията, които се вземат днес – кога да бъде извършен ремонтът, каква модернизация е необходима и кои части могат да бъдат възстановени вместо подменени.

За широката публика резултатът от тази работа е почти невидим. Няма тържествено откриване след всяка профилактика или новина за всяка успешно балансирана турбина.

И може би точно това е особеното в професията на енергоремонтните специалисти. Когато са си свършили добре работата, машините продължават да работят, централите произвеждат електроенергия, а животът извън тях следва обичайния си ритъм.

Без някой непременно да се замисля колко хора стоят зад това.