Българската електротехническа индустрия е оставена на произвола на съдбата в борбата с т. нар. трети страни, най-вече Китай, Турция, Пакистан, Индия. В тези страни няма пазарна икономика и същите данъчна тежест, ниво на заплатите, екологични изисквания и такси като в България. Когато българските фирми участват на търгове в страната ни, в които основен показател е цената, те са побеждавани от компании от трети страни, които дават по-ниски цени. Това коментира д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

В редките случаи, когато български фирми печелят, те се сблъскват с проблеми като международните цени. Среброто, златото, медта, алуминият са традиционни материали, от които се произвеждат всички електротехнически изделия и техните цени на международните пазари се повишават. Това се отразява и в цената на българското производство, отбеляза Белелиев.

Той даде пример с производството на трансформатор, чието производствено време е между 8 и 15 месеца. Ако през този период се повиши цената на някой от компонентите му като мед или стомана, това не се отразява в цената на трансформатора и българският производител губи. Въпросът не стои така в Китай, където цените са субсидирани, вътрешната цена на металите е по-различна от цената им на международните пазари и така китайските фирми се сдобиват с огромно преимущество пред българските, обясни събеседникът.

„Българската електроиндустрия е водеща още от съветски времена и до момента остава най-големият секторен износител в страната – над 12% от износа е на такъв вид продукция.“

Но според налични статистически данни над 70% от обществените поръчки се печелят от компании от трети страни, изтъкна Белелиев. Според него българската продукция е добре приета на пазарите, където се държи на качеството и заплащането на някои видове данъци, докато в България водеща е само цената и китайските компании побеждават.

50% европейско и българско участие в проекти, финансирани с публични средства

БАСЕЛ лобира да се въведе изискване за 50% европейско и българско участие в проекти, финансирани с публични средства, като Белелиев отбеляза, че практиката е съществувала преди време и е била задължителна. В първите европейски помощи, които получи страната ни, имаше задължително условие 51% от доставките да бъдат произведени в ЕС и страните, подписали търговски споразумения със съюза, припомни той.

„Сега повечето големи европейски икономики гласно или негласно имат въведено правило, което не позволява на китайските фирми и на фирми от Индия, Пакистан и Турция да навлизат масово на техните пазари.“

Белелиев настоява то да се прилага и в България, за да може секторът да понася по-леко поредицата от военни, икономически, екологични, енергетични кризи и да се отблагодари с повече платени данъци и повече работни места.

Според госта в момента работните места се подценяват, но вече се забелязва тенденция за намаляване на търсенето на работна ръка в Европа. Очакванията му са тя да се усети и у нас в края на тази или началото на следващата година.

Асоциацията настоява и за задължителна индексация на цените, прекратяване на практиката с твърди цени и въвеждане на формула за корекция спрямо борсовите цени на медта и на други основни суровини. В момента у нас тази практика се прилага само за строителния сектор, коментира Белелиев.

Строителните компании могат на база инфлационните индекси в страната да индексират цените си всяко тримесечие, но от обществените поръчки отпадна възможността това да се прилага за доставки, посочи събеседникът и добави, че съществуват разработена методика и решение на Министерски съвет. Браншът настоява електротехническата продукция също да бъде включена в списъка.

Фирми се отказват от подписани договори заради поскъпването на суровините

Съществуват единични случаи на фирми, които се отказват или не могат да изпълнят договорите си поради поскъпване на суровините, съобщи Белелиев. Повечето български фирми изпълняват договорите си, но за сметка на загуби, заради които в бъдеще трудно ще покрият изискванията на пазара, отбеляза той и добави, че ефектът от това ще се усети в началото на следващата година.

Белелиев не очаква металите и ключовите суровини за електроиндустрията да се върнат на старите си ценови нива поради геополитически причини и електрификацията, която прави среброто, медта, алуминия изключително търсени. Голямото търсене повишава цените им.

Членовете на БАСЕЛ съобщават за намаляване на темповете на производство, а някои производства, свързани основно с автомобилната промишленост, бяха затворени.

„Усеща се спад в търсенето на електротехничека промишленост на основните пазари, на които работим.“

Затова очакванията на Белелиев са, когато излязат официални статистически данни, те са да леко негативни.

Възможно ли е да се стигне до дефицит на мед и други индустриални метали и какво ще означава това за европейската енергетика? Ще изпълни ли ЕС целите си за добив на 10%, преработка на 40% и рециклиране на 25% от нуждите на съюза на местно ниво до 2030 г.? Реалистично ли е връщането на производството от Азия в Европа?

Вижте целия коментар във видеото.

Източник: Bloomberg TV Bulgaria