В енергийния ремонт технологиите се развиват, но едно остава непроменено – зад всяко успешно решение стои човек, който знае какво прави. За новите инвестиции в ЦЕРБ, малките подобрения с голямо значение и трудното изкуство да предаваш натрупан опит разговаряме с инж. Цветан Стоянов, директор „Инвестиции и развитие“ в ЦЕРБ ГРУП.

– ЦЕРБ инвестира 500 хил. евро в ново оборудване и технологии за автоматизация. Какво реално променят тези машини в работата на предприятието?
– Когато говорим за инвестиции, обикновено първо се споменава стойността им. За мен по-важният въпрос е какво ще се промени, след като новата машина влезе в цеха. Дали ще съкрати времето за определена операция, дали ще подобри точността, ще облекчи работата на хората или ще ни позволи да изпълняваме дейности, за които досега сме използвали по-сложни и бавни методи.
Например внедрихме оборудване за спояване със сребърен припой, което работи с дестилирана вода вместо с технически газ и може да обслужва до 15 работни места едновременно. Имаме и лазерна технология за почистване на статори, с която избягваме използването на големи количества пясък и последващото генериране на отпадъци.
Това са конкретни подобрения, които имат значение за ежедневната работа. Спестяват време, намаляват част от ръчните операции и подобряват условията на труд. В нашата дейност това е важно, защото понякога дори една отделна операция може да забави целия ремонт.
Но има и нещо друго. Новото оборудване дава повече възможности на специалистите ни. То не обезценява опита им, а им позволява да го използват там, където е най-необходим.

– В ЦЕРБ работят специалисти с десетилетия опит. Как се съчетават техният майсторлък и все по-автоматизираните технологии? Няма ли понякога сблъсък между двата подхода?
– Може да има известен скептицизъм, особено когато човек е работил дълго време по един начин и знае, че той дава добри резултати. Това е нормално. Затова една нова технология трябва да доказва предимствата си в практиката, а не само в техническата документация.
В ЦЕРБ ремонтираме съоръжения, които често са експлоатирани десетилетия. При тях нещата невинаги изглеждат така, както са били заложени в първоначалния проект. Има износване, предишни ремонти, изменения, които трябва да се отчетат. Не можеш просто да въведеш параметри в една машина и да очакваш, че тя ще реши всичко.
Добрият специалист знае как да прецени състоянието на оборудването, какви измервания са необходими и как да подходи към ремонта. Новата техника му помага да изпълни определени операции по-бързо и по-прецизно.
Според мен най-добрият резултат се получава, когато хората с дългогодишен практически опит участват и във внедряването на новото оборудване. Те най-добре могат да кажат какво ще бъде действително полезно и какво просто изглежда добре на хартия.

– В енергийния ремонт едва ли всяка година се случва технологична революция. Откъде тогава идва напредъкът?
– От много на пръв поглед дребни неща. Понякога променяш последователността на две операции, друг път намираш начин да извършиш определено измерване по-рано или да избегнеш ненужно преместване на тежко оборудване. Всяко такова решение може да спести време.
Когато работиш в ремонтно предприятие, постепенно разбираш колко важна е добрата организация. Един ремонт включва много свързани дейности. Ако едно звено закъснее, това се отразява на останалите. Ако още в началото не е направена достатъчно добра диагностика, може впоследствие да се наложи да повториш част от работата.
Затова не смятам, че развитието непременно трябва да се свързва с нещо революционно. То идва и от способността постоянно да анализираш как работиш и какво можеш да направиш по-добре.
В тази посока опитът на хората е изключително ценен. Един специалист, който е извършвал дадена операция стотици пъти, често вижда възможност за подобрение, която няма как да откриеш само с преглед на техническите характеристики на машината.

– ЦЕРБ работи и по сложни ремонти на големи енергийни съоръжения, при които готово решение невинаги съществува. Как се подготвя един екип за проблем, с който не се е сблъсквал досега?
– Първо трябва да приемеш, че не знаеш всичко предварително. Това е много важно в нашата работа. Дори да си ремонтирал десетки генератори или трансформатори, следващият може да те изненада.
Затова започваме с диагностика и внимателен анализ на състоянието. Трябва да разберем не само какво е повредено, но и защо се е случило. Ако отстраниш последствията, без да установиш причината, рискуваш проблемът да се повтори.
При по-сложните случаи обикновено се събират специалисти от различни направления. Един има опит в електрическата част, друг – в механичната, трети познава добре измерванията и изпитванията. Понякога решението се намира точно в разговорите между тях.
Това е едно от големите предимства на ЦЕРБ. Имаме различни инженерни компетентности, които могат да се съчетаят при решаването на конкретен проблем.
Разбира се, новите машини са важни. Но ако не знаеш какво търсиш, и най-съвременното оборудване няма да ти даде готов отговор. То предоставя информация и възможности. Решението продължава да бъде отговорност на специалистите.

– Един от големите проблеми в индустрията е недостигът на подготвени кадри. Как се предават знания, трупани с десетилетия, на хора, които тепърва навлизат в професията?
– Това е може би по-трудната част от нашата работа. Машина можеш да закупиш, да я доставиш, да обучиш хората да работят с нея. С опита нещата не стават толкова бързо.
В нашата професия има знания, които се усвояват само с практика. Можеш да прочетеш как се извършва даден ремонт, да познаваш технологията, но когато застанеш пред реалното съоръжение, възникват въпроси, които не са описани в учебника.
Затова е важно младите колеги да работят заедно с опитните специалисти. Да наблюдават, да задават въпроси, постепенно да поемат самостоятелни задачи. И най-вече да разбират защо се прави нещо по определен начин, а не просто да запомнят последователността на операциите.
В ЦЕРБ развиваме стажантски програми, работим с млади хора и инвестираме в обучения и допълнителна квалификация. Но приемствеността не може да бъде само формална програма. Тя трябва да се случва всеки ден, в самата работа.
Има и още един важен момент. По-младите инженери често възприемат новите технологии по-бързо, а колегите с дългогодишен стаж имат практически знания, които не могат да се придобият за няколко месеца. Когато тези две поколения работят заедно, те имат какво да научат едно от друго.

– Как виждате развитието на енергоремонтния сектор през следващите години? Какво ще бъде решаващо за предприятия като ЦЕРБ?
– Очаквам автоматизацията и дигиталните технологии да навлизат все повече, особено при диагностиката, измерванията и част от производствените операции. Ще разполагаме с повече данни за състоянието на съоръженията и с по-добри възможности да откриваме проблемите, преди да се стигне до сериозна авария.
Но не мисля, че това ще направи ремонтната дейност по-малко сложна. Напротив, оборудването се развива, изискванията към надеждността растат, а голяма част от енергийната инфраструктура трябва да продължи да работи още дълги години.
Според мен ще става все по-важно да можем не просто да ремонтираме едно съоръжение, а да оценяваме реалното му състояние и да предлагаме икономически и технически обосновано решение за удължаване на експлоатационния му живот. Невинаги подмяната с ново оборудване е най-разумният избор.
За ЦЕРБ посоката е ясна – ще продължим да инвестираме в техника, която ни прави по-ефективни, и в хора, които могат да използват възможностите ѝ.
Защото в крайна сметка клиентът не се интересува колко нови машини имаме в цеха. Той иска съоръжението му да работи надеждно. А това се постига с добра техника, знания и отговорност към всяка изпълнена задача.